— Боя се, че имаме малко затруднение, милорди. Крал Хенри се разболя снощи. Не е смъртоносна болест, но дори след прочистването неразположението не можа да премине навреме. Против волята му беше принуден да се върне в Кале и оттам в Англия. Не е в състояние да присъства сега и може само да изпрати най-смирените си извинения на принцеса Маргарет и нейния баща.
— Малко затруднение ли? — възкликна крал Шарл изумен. Английският му е превъзходен, каза си Дери, макар акцентът му да бе толкова плътен, че с нож да го режеш. — Имате ли някаква идея за усилията, които положихме за този ден? И сега ми казвате, че кралят ви е болен? Това е катастрофа!
— Ваше Величество, не всичко е загубено — отвърна Дери. — Имам специални инструкции от крал Хенри. Това е проблем, който е по силите ни да разрешим.
— Вие нямате младоженец! Как ще решите това? — намеси се лорд Рене.
— Стигате направо до същността на нещата, лорд Анжу — съгласи си Дери, все така усмихнат. — Кралете не са като другите хора и слава богу. Лорд Съфолк тук има разрешението на крал Хенри да се врече във вярност от негово име. Сватбата ще се извърши под тази форма, с още една церемония в Англия на по-късна дата. Така мирът и размяната на земи ще са осигурени.
— Размяна на земи ли? — изведнъж се обади Йорк.
Дери се обърна към него и вдигна вежди в израз на изненада.
— Милорд Йорк, виждам, че кралят не е споделил с вас всяка част от своите планове и това е негово право. Може би трябва да излезете навън, вместо да слушате подробности, които не ви засягат.
Йорк скръцна със зъби, а мускулите на челюстта му изпъкнаха като плочки.
— Ще остана, за да чуя останалото, Бруър. Като главнокомандващ на английските войски в Нормандия вярвам, че наистина ме засяга.
Дери остави мигът на мълчание да продължи по-дълго, сякаш обмисляше дали да не заповяда да изхвърлят навън въпросния мъж. Йорк още повече почервеня под погледите на френския крал и лорд Анжу.
— Много добре, лорд Йорк, останете, щом желаете, но, моля, позволете да обсъдя плановете на крал Хенри без повече прекъсване.
На Маргарет ѝ се стори, че слабият английски лорд може да избухне от гняв, но Йорк се овладя с видимо усилие. Тя усети, че се отнася, зрението ѝ се замъгли от сълзи. Хенри нямаше да дойде! Английският ѝ не беше достатъчно добър, за да следи бързия разговор. Макар че се мъчеше да разбере за какво е разправията, те сякаш предлагаха някакво друго решение.
— Извинете ме, милорди, Ваше Величество — прошепна тя, докато Дери говореше. Изглежда, никой не я чу. — Прощавай, татко — продължи Маргарет, като се отказа от английския; сърцето ѝ беше разбито. — Няма ли да има сватба днес?
Тогава именно Съфолк се обърна към нея, прочете по лицето ѝ тъга и тревога. Отговорът му дойде съвсем гладко на френски:
— Скъпа моя, много съжалявам. Вярно е, че крал Хенри не може да бъде тук. Имам разрешението му обаче да разменя клетви от негово име. Подобни неща стават и това ще задоволи някои други страни от споразумението. Днес поне ще се сгодите, а официалната сватба ще се състои в Англия. Не бих искал да съм вестителят на подобни новини, скъпа моя, но вече сме на етап, когато не можем да загубим всичко. Ако ми позволите, ще застана на мястото на крал Хенри днес.
Маргарет се вторачи в него с леко отворена уста. Изведнъж булото започна да я задушава и тя го махна от лицето си.
— Милорд, дайте ми честната си дума, че това наистина се случва. Ще се омъжа ли днес, или не?
Съфолк се поколеба и Дери се намеси.
— Ще се състои официална размяна на клетви, принцесо. Без младоженец не можем да твърдим, че ще е истинска женитба, но и това е достатъчно.
— Но аз виждам пръстен на пръста на лорд Съфолк! — рече Маргарет и поклати глава. — Как може да застане в църквата и да се врече във вярност, когато вече е женен?
— Кралете правят собствените си закони, принцесо. Щом Хенри го иска така… и ако крал Шарл се съгласи, че това е достатъчно… тогава то ще бъде достатъчно.
Всички погледи се насочиха към френския крал, който слушаше прехласнат и объркан.
— Ваше Величество — тихо рече лорд Рене, — дошли сме от толкова далече. Това е стъпка напред.
Кралят се почеса по носа и се замисли.
— Имам някои потвърдени споразумения с вашия крал Хенри — каза той. — Споразумения, които ще са в сила още щом принцеса Маргарет се омъжи. И вие казвате, че ще зачетете този… годеж като действителна сватба по отношение на тях, така ли?