Сърцето на Съфолк се изпълни с топлота към младия крал. Беше го наблюдавал как расте с надеждата да носи тежестта на цялата страна върху плещите си. И беше видял как тези надежди се скършват, а после се сриват в разочарование. Можеше само да се досеща колко трудно е било за самото момче. Хенри не беше глупав, колкото и странен да бе. Сигурно бе чул всеки остър коментар по свой адрес в течение на годините.
— Ваше Величество, мастър Бруър е измислил план, в който да моли едновременно за съпруга и за примирие в замяна на две големи провинции във Франция. Той вярва, че французите ще се съгласят на мир в замяна на Мен и Анжу.
— Съпруга ли? — попита Хенри и премига.
— Да, Ваше Величество, тъй като въпросната фамилия има подходяща дъщеря. Исках… — Съфолк се поколеба. Не можеше да попита дали кралят разбира онова, което му казваше. — Ваше Величество както в Мен, така и в Анжу живеят английски поданици. Те ще бъдат изселени, ако ние се откажем от тях. Исках да попитам дали това не е прекалено висока цена за мира.
— Трябва да имаме мир, лорд Съфолк. Трябва. Чичо ми, кардиналът, твърди така. Мастър Бруър е съгласен с него — макар че няма бира! Разкажете ми обаче за съпругата. Имате ли портрет?
Съфолк затвори за миг очи, после пак ги отвори.
— Ще накарам да ви направят, Ваше Величество. За мира обаче. Мен и Анжу са южната четвъртина от земите ни във Франция. Взети заедно, са колкото Уелс на големина. Ако се откажем от толкова голяма по площ територия…
— Как се казва това момиче? Не мога да ѝ викам „момиче“ или пък „съпруго“, нали така, лорд Съфолк?
— Не, Ваше Величество. Името ѝ е Маргарет. Маргарет Анжуйска.
— Ще идете във Франция, лорд Съфолк, за да я видите вместо мен. Като се върнете, ще искам от вас да ми разкажете всяка подробност.
Съфолк прикри разочарованието си.
— Ваша Светлост, правилно ли съм разбрал, че сте готов да се лишите от земи във Франция заради мира?
За негова изненада кралят се приведе към него, за да му отговори, а бледосините му очи блестяха.
— Както кажете, лорд Съфолк. Трябва да имаме мир. Разчитам на вас да изпълните желанията ми. Донесете ми неин портрет.
Дери се беше върнал, докато разговорът течеше, но старателно държеше лицето си безизразно.
— Убеден съм, че Негово Кралско Височество би желал да се върне към молитвите си сега, лорд Съфолк.
— Да, така е — отвърна Хенри и вдигна бинтованата си ръка за сбогом. Съфолк забеляза тъмночервено петно в средата на дланта му.
Двамата се поклониха дълбоко на младия крал на Англия, а той се запъти обратно към мястото си и коленичи, очите му се затвориха бавно, а пръстите му се сключиха като в ключалка.
2.
Маргарет изохка, когато една забързана фигура се блъсна в нея и двете паднаха на земята. Зърна за миг стегнато вързана кестенява коса и усети мириса на здравословна пот, после с вик се стовари долу. Меден съд издрънча върху камъните на вътрешния двор с такъв трясък, че чак ушите я заболяха. Докато Маргарет падаше, прислужницата размаха ръце да хване съда, но само го завъртя във въздуха.
Прислужницата вдигна гневен поглед, отвори уста и за малко да изругае. Но като видя изисканата червена рокля на момичето и бухналите ѝ бели ръкави, кръвта се оттече от лицето ѝ и зачервените ѝ от кухненската работа бузи пребледняха. Прислужницата премига с очи и се втренчи в пътеката, чудейки се дали не може да избяга. С толкова много непознати лица в замъка имаше някакъв шанс момичето да не я разпознае повторно.
С въздишка прислужницата избърса ръце в престилката. Главната готвачка я бе предупредила за братята и за бащата, но за най-малката сестра ѝ беше казала, че е сладко същество. Тя подаде ръка на Маргарет да стане.
— Съжалявам за това, миличка. Не биваше да тичам, ама днес всичко е в хаос. Удари ли се?
— Не, не мисля — колебливо отвърна Маргарет. Болеше я страната и май си беше ожулила лакътя, но жената вече пристъпяше от крак на крак, искаше да се измъкне. Вече изправена, Маргарет се усмихна, като видя как лицето на младата жена лъсва от пот.
— Казвам се Маргарет — рече тя, спомняйки си уроците. — Би ли ми казала името си?
— Симон, господарке. Но трябва да се връщам в кухнята. Има още хиляда неща да се вършат за идването на краля.
Маргарет видя дръжката на съда, която стърчеше от подкастрения храст, и го вдигна. За нейно удоволствие жената се поклони, когато го поемаше. Размениха си усмивки, преди прислужницата да изчезне със скорост почти равна на тази, с която пристигна. Момичето остана само да се взира след нея. Замъкът Сомюр не беше виждал такива приготовления от години. Тя дочуваше плътния тембър на баща си — говореше на висок глас някъде наблизо. Ако я видеше, щеше веднага да ѝ намери работа, убедена беше, затова тръгна в обратната посока.