— Нищо — дрезгаво повтори Кармъди. — В тоя буркан има само купчина стари вонящи гнили медузи!
— Да не би да завиждаш, братовчеде Кармъди? — бавно попита Чарли.
— Да бе! — изсумтя Кармъди. — Дойдох да ви видя как вие, глупаци нещастни, преливате от пусто в празно. Виждаш, че никога не съм стъпвал вътре и не съм се обаждал. Сега си отивам. Някой да иска да върви с мен?
Никой не искаше. Той се изсмя отново, сякаш нямаше по-голям майтап от това да видиш толкова много хора да са мръднали. Теди седеше в ъгъла, забила нокти в дланите си. Чарли видя как трепват устните й, изведнъж изстина и изгуби дар слово.
Като продължаваше да се смее, Кармъди слезе от верандата, тропаше с токовете на ботушите си, и свиренето на щурците го отнесе в нощта.
Баба Карамфил задъвка лулата си.
— Както рекох преди бурята — това нещо на лавицата, какво му пречи да бъде… всичко? Най-различни неща. Всички видове живот… смърт… не знам. Смес от дъжд и слънце, тиня и кал, всичко заедно. Трева, змии и деца, мъгла и всички нощи и дни в мъртвата тръстика. Защо трябва да е само едно нещо? Може пък да е много.
И приказките продължиха още около час, а Теди се измъкна в нощта след Том Кармъди и Чарли започна да се поти. Тези двамата бяха замислили нещо. Определено бяха замислили нещо. Продължи да се поти през целия остатък от вечерта…
Разотидоха се късно и Чарли си легна със смесени чувства. Събирането бе минало добре, но как стояха нещата с Теди и Том?
Много късно, когато някои звезди се бяха спуснали зад хоризонта, което означаваше, че е минало полунощ, Чарли чу шумоленето на високата трева, разделяна от олюляващите й се бедра. Токовете й изтропаха тихо по верандата, вътре в къщата, в спалнята.
Легна безшумно в леглото, гледаше го с котешки очи. Не можеше да ги види, но усещаше погледа им.
— Чарли?
Той помълча.
— Буден съм — рече най-накрая.
Сега пък тя помълча.
— Чарли?
— Какво?
— На бас, че не знаеш къде бях; на бас, че не знаеш къде бях! — тихо, подигравателно заприпява тя в нощта.
Той зачака.
Тя също зачака. Но накрая не издържа и продължи:
— Бях на панаира в Кейп Сити. Том Кармъди ме откара. Ние… говорихме с шефа на панаира, Чарли. Говорихме, наистина говорихме! — И тя се изкиска тайничко.
Чарли съвсем изстина. Надигна се на лакът.
— Разбрахме какво има в буркана, Чарли — хитро изрече тя.
Чарли рязко се обърна и запуши уши.
— Не искам да научавам!
— А трябва, Чарли. Хубав виц. Рядко хубав виц — изсъска тя.
— Махай се!
— А-а-а, не. Не, Чарли, няма да се махна. Няма да се махна, миличък. Докато не ти разкажа!
— Разкарай се!
— Нека ти кажа! Отидохме при шефа на панаира, а той… едва не умря от смях. Каза, че продал буркана и онова в него на някакъв, някакъв… селяндур… за дванайсет кинта. А той и два не струвал.
Смехът изригна от устата й в мрака. Ужасен смях.
Тя довърши бързо:
— Това е чист боклук, Чарли! Гума, папиемаше, коприна, памук, борова киселина! Това е! С метална рамка вътре! Това е всичко, Чарли. Това е! — пискливо се кискаше тя.
— Не, не!
Той рязко седна, разкъса чаршафа с големите си пръсти и ревна:
— Не искам да слушам! Не искам!
— Само чакай всички да научат що за измама е! Как ще се смеят само! Ще се пръснат от смях!
Той я хвана за китките.
— Сериозно ли ще им кажеш?
— Не искаш да станеш известен като лъжец, така ли, Чарли?
Той я отблъсна яростно.
— Защо не ме оставиш на мира? Мръсница! Мръсна завистлива никаквица, яд те е на всичко, което направя. В здравето ти бръкнах с този буркан. Няма да мигнеш, докато не съсипеш всичко!
Тя се разсмя.
— Добре, няма да кажа на никого.
Той впери поглед в нея.
— Ти съсипа моето удоволствие. Само това има значение. Не е важно дали ще разкажеш на другите. Важното е, че аз зная. И вече никога няма да ми е хубаво. Ти и онзи Том Кармъди. Иска ми се да му изтрия хилежа от физиономията. От години ми се присмива! Давай, иди разкажи на всички… може и ти да се порадваш…!
Стана, отиде до лавицата, грабна яростно буркана и замахна да го разбие на пода, но спря разтреперан и внимателно го остави на дългата маса. Наведе се над него и изхлипа. С изгубването на това изчезваше и светът. Изгубваше и Теди. С всеки месец тя се отдръпваше все повече от него, презираше го, подиграваше му се. Много години бедрата й бяха махалото, по което бе отмервал времето си. Но и други мъже — Том Кармъди например — мереха времето по същия източник.
Теди го чакаше да разбие буркана. Вместо това той започна да го потупва и гали и постепенно се успокои. Помисли си за дългите хубави вечери от миналия месец, богатите вечери с приятели и разговори, с обикалящи из стаята гости. Ако не друго, поне това бе хубаво.