— Училище! — гордо отвърна той. — Малък деца и голям квеквена (Така се наричат източните хотентоти. Б. нем. изд.) учи много, голям много в училище. Учи броят, учи четат, учи пишат и учи се молят. Митие съм добър, голям добър в училище!
Тръгнах в указаната ми посока и скоро долових висок говор. В средата на малка тревиста поляна, обградена от храсталаци, седеше девойката. Момчета и момичета, разделени на две смесени групи, я бяха наобиколили. Това разделение сигурно имаше езиково основание, понеже както по цвета на кожата, така и по чертите на лицата, аз разбрах, че едната половина от малките ученици бе от хотентоти, а другата — от потомци на кафрите. Точно в този момент Митие се занимаваше с първата група и както забелязах занятието имаше за предмет въпроси от религията.
— А сега да се помолим. Скръстете ръце! — подкани ги тя, като им даде личен пример.
Малките кафяви ръчички на дечицата се сключиха за молитва.
— Започваме!
Тя направи знак със сключените си ръце и в хор се разнесоха думите:
— Сида тиб, хоми на хаб, са онс ану — анухе! (Началото на «Отче наш» на съответния език Б. пр.) Малчуганите казаха цялата молитва «Отче наш» с трогателно благоговение. После девойката се обърна към малките кафри.
— А сега и вие!
След като и тази група сключи ръчички за молитва, Митие ги подкани:
— Започваме!
Детският хор поде:
— Баво вету о сезулвини, малипатве нгобунгквеле игама лако.
— Така! — похвали тя схватливостта и смирението на малчуганите. — А сега да се помолим така, както всяка сутрин и вечер трябва да се молим в къщата при юфрау Софи. Всички заедно — започваме!
Както кафрите, тъй и хотентотите подеха на холандски:
— Онзе вадер, дие ин де хемелен зиит, ув нам ворде гехей-лигд.
Видях и чух, че бях попаднал в религиозен и благочестив дом и много съжалявах, че се налагаше да смутя обучението. Митие не беше забелязала идването ми и донякъде се смути, когато се появих от храстите и я помолих да отиде при майка си.
След като разпусна децата, аз тръгнах с нея обратно. Откъм фасадата на главната постройка видях две кожи от диви котки, които, опънати на рамка, висяха под един прозорец.
— Изглежда тези животни се срещат често тук — подметнах аз.
Тя кимна и каза:
— В гората ги има много и не е съвсем безопасно да стреляш по тях. Първата котка, улучена от мен, ме подреди твърде зле, защото успях само да я раня и ако не носех ножа си, може би сега нямаше да съм жива.
Погледнах я учудено.
— Умееш да си служиш и с пушка, така ли? — попитах я.
— Ян ме научи, понеже смята, че в тази страна е от голяма полза, ако жените и девойките също могат да използват оръжията.
— Къде се намира гората?
— Изкачиш ли се нагоре по долината, прехвърлиш ли после дясната височина, веднага ще я видиш.
В онези райони горите са рядкост и тъй като в момента нямах никаква работа, аз повиках моя кафър, който боязливо стоеше на значително разстояние от леопарда и любопитно наблюдаваше раздразненото животно, вперило в него полузатворените си очи.
— Квамбо, погрижи ли се за конете?
— Кон вече яли и пили вода, менер — отговори ми той. — Квимбо не стоял скръстил ръце и също себе нахранил!
— Тогава приготви оръжията си. Отиваме в гората!
Влязох в стаята, за да взема карабината си и да уведомя жените за моето намерение. Те ме предупредиха да се пазя от отровните змии, от които гъмжало в гората и ми предложиха да взема за водач един хотентот. Отклоних предложението им и излязох от дома.
Квимбо се беше накичил с всичките си оръжия и имаше твърде енергичен и предприемчив вид.
— Менер носят пушка, менер искат стрелят мъртъв. Кво искат менер стрелят мъртъв?
— Слонове — отвърнах му аз най-сериозно. Кафърът направи огромен скок настрани и ме погледна ужасено.
— Слон?… О, менер, ще съм мъртъв и Квимбо също ще съм мъртъв! Слон съм много дебел, слон имат такваз голяма уста.
Той разпери колкото можеше по-широко ръце, за да покаже по-нагледно колко голяма била устата на слона.
— Добре, тогава ще потърсим някой лъв!
При тези думи кафърът замръзна на мястото си от уплаха.
— Менер искат търси лъв? О, о, лъв съм съвсем много по-зъл от слон. Лъв изяждат всички животно и човек, лъв яде Англия, яде Холандия, яде койкойб (Хотентоти Б. нем. изд.), яде кафър, яде менер, ще изядат и Квимбо. Кво да правят Квимбо, ако лъв изгълтат Квимбо? Квимбо иска вземе хубав жена. Квимбо не бива изяден от лъв!
Това бе нещо съвсем ново за мен. Не можех да си представя добрия кафър като достопочтен съпруг и ето защо попитах: