Наредих да освободят коня от кърпите и пак да го отведат в обора, а в същото време Квимбо отнесе Чемба в стаята ми. Мнимият макололо все още се преструваше, че е в безсъзнание и лежеше без да се помръдне.
— Чемба съм мъртъв — обади се Квимбо. — Да съживят ли Квимбо Чемба? ,
Кимнах му. Той запали една борина и я приближи до забележителната прическа на мнимия мъртвец и косата му незабавно се опърли със силно пращене. Тези действия срещу безценното му украшение начаса съживиха конекрадеца. Той скочи на крака, посегна с вързаните си ръце към главата и нададе такъв рев, сякаш го набиваха на кол.
— Менер, видят, о, о, фалшив макололо съм не мъртъв вече! — развика се Квимбо, като се смееше и устата му се разчекна от едното ухо до другото.
— Добре. Махни борината! — наредих му аз и после се обърнах към пленника:
— Сега ще те питам и ти ще ми отговаряш. Ако ме излъжеш само веднъж, ще накарам да ти изгорят цялата коса до голо!
Незабавно Квимбо пак грабна борината.
— Хубав, добре, менер! О, о, Квимбо изгорят коса до кожа. Коса горят много, горят твърде. В коса съм голям мас и съм голям мазен!
— Как се казваш? — започнах разпита.
— Чемба.
— Добре. Вярвам ти! Но ти не си макололо. От кое племе си?
Той не отговори.
— Е?
— Чемба съм макололо!
— Квимбо, вземи борината!
Моят кафър веднага се подчини. С гримаса, издаваща панически страх, Чемба отбранително протегна напред ръце. Прическата, за чието оформяне са му били необходими няколко години, имаше твърде висока стойност за него, за да се реши отново да я изложи на такава опасност.
— Чемба ще кажат истина! Чемба съм… съм… съм…
— Зулус! — помогнах му да изплюе камъчето.
— Зулус! — кимна той, наблюдавайки с боязлив поглед горящата борина.
— Ти си воин на Сикукуни, нали?
— Менер знаят всичко. Чемба казват да.
— Така е, всичко знам. Сикукуни ли те изпрати?
— Сикукуни наредят идвам при бури.
— Защо?
— Чемба видят и чуят кво говорят бури с бури.
— Значи си шпионирал и всичко си съобщил на Сикукуни, а?
— Менер оставят коса на Чемба и Чемба кажат всичко за Сикукуни. Сикукуни вземат кръв, вземат живот, а Соми съм добър.
— Разкажеш ли ми всичко най-откровено, на косата ти няма да се случи нищо лошо.
— Квимбо махат огън настрани!
Направих знак на Квимбо и той захвърли борината.
— Хайде, казвай!
— Сикукуни знаят, че менер Ойс съм вожд на бури и много идват при менер Ян. Сикукуни пращат Чемба при менер Ян, а после пращат и друг човек, за да научат кво Чемба чуват и виждат. Чемба чуват, че бури отиват до планини Раф със Соми и казват туй на Сикукуни. Сикукуни идват със зулу и искат убият бури. Идват тук днес и виждат дали бури вече заминал. Сикукуни тръгват за планини Раф и после убият също юфрау и вземат Митие.
— И къде е той сега?
— На път за планини Раф и чакат Чемба.
— Къде ще те чака?
— В голям гора пред планина Раф с много воини на зулу.
— Ти говори ли днес с него?
— Чемба говорят със Сикукуни преди още Сикукуни дойдат тук и кога той скачат на кон с Митие.
— Кой е англичанинът, който го придружава?
— Чемба не знаят Англия.
— Ти ли отмъкна щита от стаята ми?
— Чемба искат занесат щит на Сикукуни. Зулу съм страхлив и умрат, ако вече нямат щит и Сикукуни дадат много подарък на Чемба щом Чемба върнат щит.
— Къде е той?
— Чемба са пренесли щит през градина и са оставили до врата.
— Квимбо, донеси го!
Моят кафър бързо се отдалечи и само след броени секунди се върна с трофея. Заедно с него в стаята влезе и Митие, която се канеше да изпрати вестоносците и вече бе уведомена за случилото се с Чемба. Дадох й необходимите обяснения и тя изпрати писмата, макар думите на Чемба да потвърждаваха предположението ми, че засега не можеше да се очаква нападение над фермата. Тъй като единствено бурите имаха право да решават съдбата на пленника, аз наредих да го затворят в сигурно помещение, където да остане заключен до завръщането на Ян.
За да бъдем готови да посрещнем всякакво нападение, аз разставих постове и отидох да си легна. Когато се събудих, вече се зазоряваше. Съседът Зелмст беше пристигнал, а едва що бяхме запалили утринната си лула и ето че на двора се появиха на коне двамата синове на Хоблин, както и бас Йеремиас с неколцина кафри.
Вестта, че Сикукуни се е спуснал от тази страна на планините и се е появил във фермата, ги изненада немалко и те ми обещаха да останат тук до завръщането на Ян и да направят всичко, което е по силите им за безопасността на двете жени. И тъй, можех да тръгна на път за планините Раф.