— Това са неверни слухове, разпространявани от враговете, за да сеят раздори в редиците на нашите воини. Но няма да успеят, защото Соми е изчезнал безследно, тъй както ще изчезне сега и това парче месо.
Той взе овнешкия бут, който се печеше на огъня, отряза си един къс и започна да яде. Бях чул достатъчно и се надигнах от земята.
— Елате, трябва да се върнем в нашия лагер колкото е възможно по-бързо! — прошепнах им аз.
— Разбра ли всичко, менер? — попита Ян, изненадан от чутото не по-малко от мен.
— Всичко! — кимнах аз и направих знак на Соми пак да ни води.
Важността на вестите, които носехме ни караше да бързаме колкото ни позволяваше теренът. Скоро се добрахме до бивака и силните ни викове вдигнаха на крак всички, за да чуят защо нарушавахме съня им. Мъжете незабавно грабнаха оръжията си. Водени от Соми поехме обратно към клисурата в дълга мълчалива колона. Онова, което научихме бе толкова важно за бурите, че на никой от тях и през ум не му мина да ни попита каква причина ни бе накарала да напуснем лагера.
Щом стигнахме целта, бурите се разпределиха от двете страни на клисурата, докато аз, Ян и Соми се промъкнахме до входа й. Там пасяха три коня. Те сигурно принадлежаха на англичаните, понеже кафрите бяха пристигнали пеша. Можехме незабавно да ги нападнем, обаче от една страна чувството за чест ни възпираше да връхлетим спящия неприятел, а от друга, имахме голямо желание да дадем малък урок на самомнителните британци.
И те, и кафрите бяха налягали да спят. Явно се чувстваха в пълна безопасност, защото не бяха оставили нито един пост. Закрачихме по дъното на клисурата в посока на огъня. Един зулус се понадигна и нададе силен вик, който накара другите веднага да скочат на крака и да грабнат оръжията. Англичаните бяха легнали малко настрани от кафрите. Приближих се до тях и поздравих:
— Good evening, лейтенант Макклинток! Ще ми разрешиш ли малко да смутя почивката ви?
Той също беше грабнал карабината си и стоеше пред мен в такава поза, която ясно издаваше нерешителността му как да се държи към нас — като към приятели, или като към врагове.
— Познаваш ли ме? Кой си ти? Откъде идваш и какво търсиш тук?
— Като че наведнъж зададе много въпроси, сър! Идвам, за да ти предам поздравите на някой си сър Гилбърт Грей.
— Сър Грей ли? — бързо попита англичанинът. — Къде е той?
— Пленник е на бурите и се намира в добри ръце.
— Пленник ли? И ти идваш от негово име? Значи си на страната на холандците?
— Може и така да се каже, сър. Самият аз имах удоволствието да го задържа.
Незабавно и той, и другите двама застанаха така, че пътят ни за отстъпление бе отрязан.
— Тогава сега аз ще те пленя!
— Нямаме абсолютно нищо против, защото така ще можем най-лесно да разберем по колко почтен начин спазвате договора да не подпомагате кафрите с оръжие.
Англичанинът застана нащрек.
— Фантазираш — отговори той. — Сложете пушките си на земята!
— Щом ти доставя удоволствие, защо да не го направим! — казах аз и оставих до себе си карабината, която заради раненото си рамо и без друго с голяма мъка можех да използвам. Ян и Соми постъпиха по същия начин. — В замяна на това ти може би ще ни направиш удоволствието да ни разрешиш да ви придружим до Гроте Клоф, за да видим бурите в капана за мишки.
— Подслушвали сте ни! — извика заплашително той и направи крачка напред.
— Естествено! Нали трябва да знаем на какви хора ще правим посещение. Имам да ти предам някои неща и исках да разбера дали наистина съм намерил човека, до когото са адресирани.
— Какви неща?
— Тези три документа, които открихме в багажа на вашия сър Гилбърт Грей.
Аз бръкнах в джоба си и му ги подадох.
— Ти чете ли ги?
— Разбира се. Съчиняването на писмото не е особено остроумно. Да не би авторът му да иска да го патентова като изобретение?
— Мълчи, човече! Виждам, че имаш още нож и пистолет. Хвърли и тях!
— Може би и това ще направим, но преди всичко ми позволи да ви представя спътниците си! Този млад менер, който е кажи-речи дваж по-висок от теб, го наричат Бур ван хет Рур и…
— Ян ван Хелмерс? — учудено възкликна той.
— Да, с когото се канехте да не се церемоните много-много. А другият мъж до него не е изчезнал чак толкова безследно, както парчето ти от овнешкия бут. Неговото име е Соми.