Гарбиани повика сина си по вътрешната линия. Когато Морган влезе в кабинета, с едната си ръка баща му си играеше с плота за управление на камерите за наблюдение, а в другата държеше чашата с уиски.
- Малката Арну се е върнала. Ще трябва да атакуваме братчето й начаса, защото може да рухне пред сестра си и да й признае всичко.
- Искаш да кажеш, че Алесандра се е върнала?
- Франсоаз Арну ще празнува шестдесетия си рожден ден вдругиден. Така че дъщеричката е дошла за празника. Там ще са всички важни клечки.
- Ти поканен ли си?
- Не се прави на глупак. Знаеш много добре, че никога не са ме канили, нито пък някога ще ме поканят. Впрочем все ми е тая. Ще ги съсипя напълно, а това наистина е много, много по-забавно.
Морган не бе глупак и бе напълно наясно, че на баща му не му беше „все тая“. Винаги го бе боляло, че не е част от близкия приятелски кръг на това старо семейство от Солт. Самият той също страдаше от този факт, но по друга причина. Интересуваше се само и единствено от Алесандра и би направил всичко за нея. Наистина младата жена винаги се бе отнасяла сърдечно към него, но същевременно го държеше на разстояние. А ето че настъпваше момент, когато подготвяният от баща му мръсен удар по семейство Арну най-сетне щеше да я хвърли в ръцете му.
- Поемам контрола над „Вантиве“, вече е решено. Моментът настъпи. Жулиен е в съвършено неизгодна позиция и ще приеме всичките ми условия, а и ще бъде особено доволен, че го измъквам от ръцете на „наследницата“, както я нарича обикновено. Можеш да задвижиш нещата.
- Вече съм го направил.
Мариус погледна сина си с известно възхищение, което обаче се примесваше с доза подозрителност и недоверие.
- Работата е там, че един от членовете на съвета на директорите във „Вантиве“ създава спънки - заяви Морган.
- Кой точно?
- Кристиан Ботие.
- Къде мога да се срещна с него?
- На игрището за голф. Прекарва там почти цялото си време. Предложих му да направим заедно една обиколка, за да поговорим, но той отхвърли предложението ми, под претекст че сакатата ми игра не била достатъчно основание.
- О, ще ce погрижа за него.
- Ами че ти не си по-добър от мен!
- Може би пържолите, които изяждам, са повече от топките, които изстрелвам върху онази зализана ливада, но въпреки това той няма как да не чуе какво му говоря в бара на клуба. Няма да снобее дълго. Ще му покажа няколко документа, които ще го направят смирен и послушен.
- Оставям те да действаш, никак не одобрявам тези методи.
- Не искам подобно нещо от теб...
Да провали „Ла Провансал“, бе последната битка, която Гарбиани си бе набелязал като цел. Вече нямаше какво да доказва, искаше само да се наслади на отмъщението си. Чрез „Вантиве“ щеше да проникне в капитала на фирмата и да придобие мажоритарния пакет акции. Така всичко, което притежаваха семейство Арну, щеше да бъде негово и тогава Франсоаз щеше да дотича при него.
- Ще отпразнуваме това, синко! Да вървим в ресторант „Каплонг“*. Между другото, малката Арну се е върнала у дома с някакъв мъжкар. Запознала се с него в Африка. Изглежда, нещата са сериозни. Успокой се, не е чернокож, а някакъв неопитен младок. От журналистическия бранш. А! По повод кретени като него, дето обичат да си врат носа навсякъде... Днес ми се обадиха от „Еко дю Миди“. Пишели материал за големите семейства в областта. Искам да си с мен, докато давам интервю за вестника.
*Реномиран ресторант и хотел близо до Авиньон. - Б. пр.
Морган бе пребледнял като платно. Досега Алесандра бе имала само епизодични връзки, които не го тревожеха особено. А сега, изправен пред това неочаквано препятствие, стисна здраво зъби.
- Ама че физиономия! За Алесандра ли се тръшкаш? Не си го слагай на сърце... Когато разбере в каква безизходица е скъпият й брат и осъзнае, че вече няма никакви пари, нейният бледолик младок ще си плюе на петите.
Габриани натисна някакъв бутон и на един от екраните се появи Магда.
- Да, господине?
- Ще вечеряме навън.
После натисна друг бутон и голямо пано от палисандрово дърво закри екраните, придавайки на кабинета мекота и интимност, които бяха в пълен контраст с каруцарския език на собственика му.
Гарбиани бързаше да сподели със сина си тръпката, която изпитваше, щом се качеше в новия си автомобил. Що се отнася до Морган, той не обичаше каквито и да било показни крайности.
- Ще си облека друго сако. Идвам след две минути - подхвърли той.