Бракът му се оказа пълен провал. Жена му напусна семейното жилище, без да загатне е нещо намеренията си. Двадесет и четири часа след като тя си бе тръгнала, Жулиен получи писмо от някакъв адвокат в Безансон, че Каролин Дорсел, по мъж Арну, иска развод. Шокът от постъпката й и неразбирането на причината бяха еднакво силни. Оттогава бяха изминали осем години. Бе се върнал да живее при родителите си, за да осигури грижи и любов за детето си. По онова време малкото момиченце и баба й се разбираха чудесно. Но откакто навлезе в пубертета, Жустин стана доста агресивна и опасна, при това - по твърде извратен начин. Баща й не оставаше безразличен към нервните й кризи и обляното й в сълзи лице, към внезапните й изблици на гняв, които бързо прерастваха в истерия. Той отстъпваше винаги, защото смяташе, че така компенсира липсата на майка й. Трябваше да заведе дъщеря си на консултация при психотерапевт. Матилд непрекъснато му даваше този съвет, но той нямаше сърце да го направи. Най-вече не му се искаше Жустин да научи за връзката му с Матилд. Тя ревнуваше от всичко, искаше баща си само за себе си, но това не й пречеше постоянно да го обсипва с ругатни. Една вечер, когато се държеше особено гадно, в очите на Жулиен се появиха сълзи. Жустин ги забеляза, но само се изсмя, а смехът й бе жесток и изпълнен с презрение.
Откакто баща му почина, Жулиен бе поел управлението на фабриката. Оказа се слаб ръководител и лош мениджър. На два пъти Алесандра му бе препоръчала да „смени курса“ и да промени поведението си. А от десет месеца насам, откакто тя бе заминала за Африка, се бе оставил на течението и бе обединил капитала на семейното предприятие с този на групировката „Вантиве“ - производители на перилни препарати. Подготвяше това предателство отдавна и тайно, като фалшифицираше подписа на Алесандра. С новия акционер Жулиен бе разработил в „Ла Провансал“ серия синтетични парфюми - в пълен разрез с политиката на баща му и сестра му.
Бе спрял производството на есенциални масла, като постепенно прекратяваше контактите си с доставчици на цветя, маслини, дървесни кори и пренебрегваше поръчките на известните парфюмеристи. Впрочем групировката „Вантиве“ в момента имаше трудности. Преди седмица директорът й го бе уведомил, че ще се оттеглят от общия бизнес с „Ла Провансал“. Как щеше да обясни ситуацията с „Вантиве“ и всичко останало на Алесандра утре? Още повече че адвокатът бе дал ясно да разбере на Жулиен, че рискува да влезе в затвора за подправяне на чужд подпис и използване на документи с фалшиво съдържание.
Облече се, без да бърза, излезе от апартамента, където обаче възнамеряваше да се върне по-късно, и се качи в колата, която бе паркирал на улицата. Включи двигателя, натисна някакъв бутон и почака, докато гюрукът на фолксфаген голфа се отвори. После се отправи към фабриката. Не искаше да се срещне с майка си, а още по-малко - с дъщеря си. Утрешният ден щеше да е ужасен. Помисли дали да не се самоубие. Никой нямаше да го оплаче, нито дори Матилд. Бе наясно, че я дели с други мъже. Впрочем този факт му бе безразличен. Всичко му бе безразлично. Все пак имаше още един коз - един вид последна битка за спасяване на честта, с който щеше да създаде проблеми на Алесандра. А що се отнасяше до майка му, бе открил една никому неизвестна тайна за нея, така че просто щеше да я изправи лице в лице със собствената й съвест.
Жулиен натисна педала за газта. Щеше да залъгва сестра си, докато се подпишеше договорът с Гарбиани. После бомбата щеше да избухне.
3.
Батист отиде до двукрилата входна врата, за да посрещне Ян Салк, и го отведе на терасата, където го очакваше Алесандра. Салк дойде на секундата - точно в девет часа. Когато разпозна Батист Канова - един от идолите си в професията, се изненада. Младежът бе мургав, нисък и набит. Държеше се непринудено, но не прекалено свободно. Прояви извънредно голяма любезност към Алесандра, чиято красота го посмути.
- Искате ли кафе? - попита Батист.
- О, не бих искал да ви притеснявам...
- Шварц или еспресо?
- Шварц - отговори Ян Салк.
Батист донесе поднос със сребърен комплект - кафеварка и захарница, а също и две чашки от фин порцелан.
- Аз ще пия еспресо! Ето, оставям ви - каза той през смях и пътьом целуна Алесандра по бузата.
- Жан Перо е казал на господин Канова, че ще пишете и за Мариус Гарбиани и неговата дейност по събирането на боклука - започна разговора младата жена, - че сте запланували също така много други статии, а именно за Виктоар Лескюр дьо Монтобан и нейната империя, също и за Евлин и Марсиал Мартело, новите собственици на фабриката за щамповани платове на Алексис Бастид, а струва ми се, се каните да пишете и за лозята и виното на господин Алу. Това ли е всичко?