- Да. Приготвяме специален подлистник на съботно-неделното издание. Петте репортажа ще излязат едновременно в събота. Оставате ми само вие и господин Гарбиани.
- Мога ли да прочета какво сте написали за останалите?
- Не, от професионална и етична гледна точка това е невъзможно. Но за сметка на това, след като съм готов със статията за „Ла Провансал“, ако желаете, можете да прочетете написаното и да нанесете промени. Моят директор няма да има нищо против.
- Госпожа Дьо Монтобан, семейство Мартело и Жорж Алу прочетоха ли предварително материалите ви за тях?
- Не. Довериха ми се.
- Е, добре, аз обаче бих искала да прочета какво сте написали. Да започваме.
Въпросите на Салк бяха предимно за факти около основаването на фабриката за сапуни и развитието й през изминалите оттогава тридесет години, за автентичността на съставките, използвани при производството на козметични продукти и спазването на провансалската традиция. Алесандра обясни колко строги са правилата на биологичното земеделие и начина, по който тя ги прилага както във Франция, така и в Буркина Фасо. Заяви, че следва правилата, създадени от баща й, и че работи напълно в неговия дух. Спомена, че за съжаление Франсис Арну не е могъл да види невероятния разцвет на производството, създадено в Африка.
- Баща ви е загинал при нещастен случай. В пресата тогава нямаше подробности. Бихте ли ми разказали нещо повече сега?
- Не бих искала да засягам тази тема, защото тя касае личния ми живот - отвърна Алесандра, която се почувства зле. - Ще отговоря на въпросите, които се отнасят до професията ми. За мен е болезнено да се връщам към трагичната смърт на баща ми. Ще ви бъда задължена, ако почетете паметта на индустриалеца, новатора и хуманиста Франсис Арну, без да споменавате обстоятелствата около смъртта му. Ако нямате повече въпроси, можем да приключваме.
- Последен въпрос, ако ми позволите. Как виждате бъдещето?
- Ведро.
Очевидно Алесандра нямаше желание да говори повече.
- Бихте ли споделили е читателите на „Еко дю Миди“ нещо повече? Брат ви Жулиен Арну, отказвайки интервюто, все пак ми спомена за нова козметична линия, която ще създадете с фирмата си в Африка, но чиято продукция засега не възнамерявате да пускате на пазара е емблемата на „Ла Провансал“.
Думите на журналиста сякаш удариха Алесандра право в стомаха и сърцето й се сви. Запази мълчание няколко минути е надеждата, че Салк няма да забележи състоянието й. Какво ли още бе измислил Жулиен?
- Засега това е само проект. Все още не сме планирали датата на дерматологичните тестове. Във всеки случай, дори всички продукти да дцват от Африка, то ноу-хауто е изцяло дело на „Ла Провансал“. Брат ми обича да избързва. Понякога твърде много. Настоявам да не споменавате нищо по този въпрос.
Батист не бе далеч и си даде сметка за внезапната промяна в тона на Алесандра. Побърза да отиде при тях е кафеварката в ръце.
- Още малко кафе? Току-що го направих.
- О, на драго сърце - каза Алесандра е признателна усмивка.
- Не бих искал да злоупотребявам с гостоприемството ви...
- Значи да? - усмихна се Батист, като намигна приятелски на Салк.
- Да. Кафето е прекрасно. А, още една подробност, ако позволите. Чисто техническа. Трябва да ви снимам. Харесва ли ви тук, на терасата?
- Пред пълзящия розов храст - побърза да каже Батист, преди Алесандра да успее да отговори.
Тя отиде на посоченото от Батист място и Ян Салк направи много снимки. После постави в лаптопа си картата на фотоапарата, качи всички снимки и двамата избраха най-хубавата.
- След няколко дни ще ви изпратя материала си по електронната поща. Публикацията е предвидена за края на следващата седмица. Остава ми само интервюто с Мариус Гарбиани. Имам среща с него утре, малко преди обяд.
- Значи вече нямате нужда от мен и мога да ви оставя сами? - попита Алесандра.
После изчака отговора и се измъкна незабелязано. Едва се сдържаше да не се обади на брат си, за да излее гнева си. Каква игра играеше той? Ето че тревогите отново превземаха живота й. Строполи се на дивана в салона, взе една възглавница, присви се и я притисна към корема си, като я държеше и с двете си ръце. Несъмнено Жулиен й създаваше трудности. Само че не бе предвидил, че с посредничеството на Батист Ян Салк щеше да й даде да прочете материала за „Ла Провансал“ и по този начин тя щеше да види черно на бяло изявленията му, преди статията да излезе. Явно Жулиен си отмъщаваше. Но за какво? Той имаше сериозен дял във фабриката, широко поле за действие и доста свобода. А тези неща съвсем не бяха за подценяване. Алесандра бе обещала да не му се меси. За сметка на това тя имаше своето поле на действие в африканския клон. За развода му пък нямаше никаква вина. Помагаше му с каквото можеше.