- По дяволите! - възкликна ядосано, като видя червения сигнал за липса на гориво.
Нямаше достатъчно бензин, за да отиде при Клемантин. Спря на бензиностанцията на входа на Солт, напълни резервоара и се позабавлява с настойчивия поглед на някакъв пътник. Обърна му гръб и се наведе повече, отколкото бе необходимо, за да вдигне портмонето си, което бе изпуснала нарочно. Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Лицето на оня тип бе пурпурночервено. Старчок поне на тридесет години. Жустин отиде да плати на касата, свали каската си и разтърси прекрасната си руса коса, за да подлуди окончателно „старчока“, който бе застанал зад нея. После рязко се извърна, сложи отново каската си, която се отърка грубо в лицето на „дъртака“. Не се извини, възседна отново мотоциклета, натисна газта и потъна в улиците на селцето, където живееше приятелката й Клемантин.
- Благодаря, ти си ми като сестра. Ще ти ги върна след три дни. Оня мръсник баща ми... Неговото не се губи. Ще го съсипя. Знам къде са гадните му пари.
Гневът на Жустин бе утихнал. Очите й вече не гледаха втренчено, защото кроеше план.
- Ама сериозно ли мислиш, че няма риск? Та той ще извика полицията - каза Клемантин, която направо трепереше пред решителния вид на приятелката си.
- О, малко вероятно е да извика ченгетата. Затънал е в нечестни сделки.
- Откъде знаеш?
- Следя го. Намерих в кабинета му скривалище, където държи странни документи. Има неща във фабриката, които не са чисти, също и някои от продуктите. О, ще го накарам да си каже всичко. Майка ми го мамеше както си иска. Сега се смята за много силен, тъй като леля ми е в Африка. Само че и тя ще го смачка. Нея пък изобщо не мога да я дишам.
- Да, но все пак, когато тръгнеш да крадеш... - прекъсна я Клемантин. - Слушай, ако не можеш да ми ги върнеш до края на седмицата, мога да почакам. Имам малко пари в спестовна каса. Нямам никакво желание ти да...
- Не. А и ще проверя дали Манюел ме обича толкова, колкото твърди. И така, майка ти ще ни закара ли, както се уговорихме?
- Да, да - отвърна Клемантин, малко изплашена от поведението на Жустин и от откритието, че приятелката й няма никакви скрупули.
Малко преди „Ванс“ Жустин видя нисана със затъмнени стъкла - модел „Кашкай 4 х 4“ на Манюел, паркиран в локалното платно, покрай каменната ограда на имението. Приятелят й бе на деветнадесет години. Млад сутеньор, прекарал вече шест месеца в затвора. Красиво момче с атлетично тяло, силен загар и черни като кехлибар коси. Дългите му извити мигли придаваха на погледа му чувственост, подсилвана от красиво изваяната му уста, която обаче рядко се разделяше с вулгарна гримаса. В жилите му течеше циганска кръв. Жустин го обичаше заради това, което бе в действителност - човек, престъпил реда и закона. Не бе споделила нито с баба си, нито с баща си за приятелството си с Манюел, а и те нямаше да го одобрят повече от Клемантин, която се боеше от него. Жустин се подиграваше с приятелката си и се наслаждаваше на връзката си с него - парлива и скандална. Девойка от заможната провансалска буржоазия излизаше с виден бандит, при това - бандит с размах. Това бе нейният начин да отмъсти на баща си, който нямаше нито авторитет, нито амбиции, а още по-малко - размах.
- Без малко да си тръгна - подхвърли й Манюел, като се наведе през отвореното стъкло на колата.
- О, ще ти се наложи да почакаш и още. Трябва да занеса всички тези пакети вкъщи.
- Няма ли да ме целунеш?
- След малко... Ако все още имам желание - отговори Жустин през смях.
После прекоси една от алеите на имението и влезе в сградата. Появи се след петнадесет минути. Манюел й помогна да прибере мотора в едно скривалище до пътя, което бе направил специално за возилото. Жустин се качи в колата и го целуна страстно. Манюел подкара колата. Караше толкова бързо и толкова добре! Двамата летяха по посока Малосен.