Младежът живееше в малка къщичка, скрита в почти непроходима дъбова гора, близо до Сен-Базил. Когато бе с него, Жустин се чувстваше като героиня от приключенски филм. Тя дърпаше конците на действието и участваше в опасностите на живо.
Правиха любов върху покрития с плочи под на най-голямата стая. Манюел я облада властно, но и с деликатност, която винаги я изненадваше. Тя се подчиняваше на желанието му, на фантазиите му и на еротичните му видения. После, все още замаяна от любовните им лудории, седна гола на един стол. Запали цигара и си дръпна дълбоко няколко пъти, докато гледаше как Манюел навлича джинсите си.
Не след дълго започна да му обяснява какво очакваше от него. Извади от чантичката си плановете, които бе начертала, и му ги подаде. Той ги прегледа и после промърмори недоволно:
- Но това все пак е баща ти!
- Биологичният ми баща - възрази Жустин, като го измерваше с поглед. - Значи не ти стиска, а?
- Не става въпрос за това дали ми стиска, или не - каза Манюел и повтори няколко пъти: - Става въпрос за баща ти!
- О, ясно... Значи не ти стиска. Само си се хвалел. Не си извършвал обири, нито пък някога си разбивал каси и никога не си бил в затвора. Всичко е било лъжа и измама. Празни приказки.
-Жустин...
- Вече не съществуваш за мен. Отведи ме у дома, ще се оправя сама. Страхливец, който се прави на бандит. Ето какво си ти.
Отговори и плесница. От силата на удара очите на Жустин плувнаха в сълзи.
- Е, сега доволна ли си?
Объркана, Жустин не отговори. Досега никой не бе вдигал ръка да я удари. Бузата й гореше. Изпитваше силна болка. Но все пак го погледна право в очите и повтори:
- Страхливец!
Отправи се към банята, взе си леден душ и се облече. Поуспокоена, се върна в стаята, взе чантичката си и тръгна към вратата. Но преди да излезе, Манюел я дръпна за ръката.
- Пусни ме! Причиняваш ми болка!
Но той не я пусна, а я привлече към себе си.
- Напомних ти, че става въпрос за баща ти. В края на краищата, това не ме интересува. В моето семейство...
- Та ти нямаш семейство! - изрева Жустин.
- Влез вътре.
Завлече я в стаята и я принуди да седне. Настани се до нея и разтвори плановете на фабриката. После с тон, който не търпеше никакво възражение, я подкани да говори:
- А сега ми обясни какво имаш предвид.
Жустин му изложи набелязаната от нея стратегия точка по точка. От време на време той я прекъсваше с по някой и друг въпрос, а тя незабавно му отговаряше.
- Значи утре вечер?
- Да. Всички ще са на рождения ден на баба ми.
- Значи ти имаш семейство? - пошегува се с нея Манюел.
Жустин го погледна с ярост. Той я взе в обятията си и устните им се сляха в дълга целувка.
- Не се безпокой. Това ми е занаятът.
* * *
Колата се движеше бавно. Топлият въздух нахлуваше вътре през отворените прозорци и донасяше опияняващото ухание на ранното лято.
Алесандра и Батист се наслаждаваха на пейзажа, омайвани от песента на щурците, която обаче не заглушаваше шума от мотора.
- Намали. Точно след завоя е - каза Алесандра.
Две каменни колони придържаха висока врата от ковано желязо с възхитителни извивки и показваха, че тук е главният вход на имението. Колата се плъзна по една алея с кипариси. Тя водеше към грамаден павиран двор, в който имаше няколко достолепни чинара. Гъсто обсипаните им с листа корони скриваха червения покрив и част от внушителната, но изящна сграда, построена в далечния осемнадесети век. Над импозантната двукрила врата от орехово дърво гордо стърчеше изящно гравиран фронтон, а елегантен балкон с накъдрени като дантела перила сякаш тичаше пред двата високи прозореца на първия етаж.
Батист паркира колата пред дълга постройка, малко встрани от голямата сграда, до бял „Ситроен“ СЗ. Алесандра пое дълбоко въздух и слезе. Отвори багажника, извади няколко пакета и се отправи към трите каменни стъпала пред входа. На прага се появи Франсоаз Арну.
- Добър ден, мамо - каза Алесандра и я прегърна. - Представям ти Батист.
- Госпожо... - почтително наведе глава Батист.
- Очарована съм да се запозная с вас. Ценя ви отдавна, защото ви познавам от статиите ви. А сега имам възможност да опозная и автора им.
Алесандра бе невероятно учудена от това встъпление, направено съвсем намясто. Не й бе известно майка й да се интересува от текущите събития. В такъв случай сигурно бе направила проучвания... Освен ако тази любезност не бе просто фасада.