В Буркина Фасо Алесандра делеше времето си между сдружението за трайно развитие в Бобо-Диуласо, фирмата за внос и износ в Уагадугу и биологичната преработка на масло от карите* - на осем километра южно от столицата на старата Горна Волта. Там преди петнадесет години баща й Франсис бе построил фабрика за обработка на орехи от карите с цел да разшири дейността на семейната фабрика за сапуни в Солт. Алесандра, която и преди смъртта на основателя й вече бдеше над този филиал на фирма „Ла Провансал“, тъй като брат й Жулиен отказваше да напусне Франция, го бе развила значително.
*Или маслото от ший е приготвяно от африканските жени в продължение на векове за разкрасителни и кулинарни цели, а днес присъства в почти всеки козметичен продукт и спа процедура. Маслото се добива по ръчна технология от ореховите ядки на дървото карите (Мангифолия), свещено за жителите на Африка. Наричат го „женското злато“, защото извличането му с усърдния труд на африканките осигурява голяма част от приходите в селските райони на континента. - Б. пр.
Не бе напускала Буркина Фасо от срещата си с Батист и сега се безпокоеше какво ще намери при пристигането си у дома. Бе доверила на партньора си, че счетоводителят на „Ла Провансал“ й бе сигнализирал за сериозни неприятности с две банки и за това, че снабдителите се оплакали за качеството на някои доставки. Батист не й бе задал никакви въпроси, тя бе споделила тези неща с него по своя воля. Двамата се обичаха, но си даваха трезва сметка, че тази силна любов може всеки момент да се прекърши. Алесандра се съмняваше, че Батист предчувства дълбоката драма, която бе попарила живота й. Не бе готова да му я разкрие, защото подобна стъпка я плашеше, а и искаше да е сигурна, че ще успее да му поднесе фактите хладнокръвно, без да попада в капана на прекалените обяснения. В противен случай силната й чувствителност можеше да хвърли нежелана сянка върху откровеността.
Алесандра се връщаше в Солт, тъй като след три дни майка й щеше да отпразнува шестдесетия си рожден ден. Франсоаз Арну бе организирала малко тържество в семейното имение „Ванс“. Искаше да събере всички, които наистина обичаше. Всъщност малко хора, по-малко от двадесет, сред които двете й деца и внучката й Жустин. Налагаше се Алесандра да потисне страха, който й бе вдъхнала Сафиату, въпреки че той не я напускаше нито за миг и в момента я разтърсваше от глава до пети. Не бе в характера й да попада в плен на каквото и да било вълнение и да не успее да се овладее. Та тя бе директор на предприятие, работещо на два континента! Поръчките затрупваха създаденото от нея сдружение. Идваха от Мароко, Южна Африка, Гвинея, Канада. Бе горда, че е успяла да вземе на работа двеста жени, които по този начин запазваха традициите на предците си и неписания монопол върху маслото от карите, а и осигуряваха поминъка си. Не бяха принудени да се изселват в Кот д’Ивоар, за да изхранват семействата си. Алесандра се занимаваше и с тамошното училище, а също и с малкия диспансер - и двете построени от баща й. От дълго време живееше на африканска земя и въпреки това все още имаше не малко неща, които я притесняваха: нравите, обичаите, вярванията или неувереността как трябва да постъпи, ако иска да засегне деликатно някой практичен въпрос. А и начините, чрез които работничките намираха решения в заплетени ситуации, все още честичко я объркваха и тя „губеше ориентация“. Бе й се наложило да научи тяхната представа за йерархия, тяхната скала на ценностите, техните приоритети и да не се впечатлява, че при най-малката трудност те викаха магьосник, както в Европа хората тичаха до аптеката. С тази разлика, че аптекарят не гадаеше бъдещето, а само продаваше лекарствата, предписани от лекарите.
Сейта, една от надзирателките във фабриката, бе завела Алесандра при братовчедка си Сафиату. Тя живееше в селце край пътя за Рападама. Сафиату, жена на около петдесет, не особено ведра и усмихната, ги прие в един сенчест кът на грамадния си двор, където тук-там се търкаляха очукани тенджери, два допотопни котлона и няколко грамадни глинени гърнета с различни цветове. Сафиату й бе показала никому непознат начин за промиване на орехи от карите - нейна гайна, която Алесандра бе успяла да приложи в производството. Маслото от карите, което имаше невероятни качества, можеше да отвори път към нови пазари. В края на демонстрацията Сейта бе изчезнала и тогава Сафиату бе завела Алесандра в едно от помещенията на къщата и я бе настанила върху странна дървена пейка, която се оказа неочаквано удобна. Сафиату също бе седнала, както бе с костюма си „за гости“, върху шарена постелка направо на земята и бе разпиляла шепа жито. И пред странния поглед на жената Алесандра се бе почувствала като малко момиченце...