Погледна снимката, която царствено сияеше на централно място върху бюрото му. Млада жена му се усмихваше. Завинаги. От вечността. Бе починала преди четири години. Отнесе я рак на гърдата. Каквото и да разправяха, винаги бе обичал Флоранс. Тя бе негова съпруга в продължение на четиридесет години. Никога не бе изневерила на дълга си и бе съвършена майка на единствения им син. Въпреки че наистина я обичаше, я бе мамил с безброй любовници. Беше избрал този начин на живот, за да укроти бесния гняв, който го гризеше отвътре и до днес. Дори не си спомняше повечето от тези жени. Освен една... Веднага отпъди образа, който му причиняваше страдание. Не беше мъж, който се разнежва и се самосъжалява. Никога не бе имал в какво да упрекне Флоранс, може би защото тя не му противоречеше никога и за нищо. Бе го подкрепяла безотказно - с нежност, упоритост, искреност. Впрочем тя единствена бе в състояние да усмирява неудържимите му гневни изблици, които го обземаха често. Флоранс му бе дала обичта и закрилата, от които бе напълно лишен в детството си. Чак когато се разболя, Мариус разбра какво значение в живота му имаше тя.
Морган приличаше на нея в много неща. Гарбиани взе снимката в рамка и я целуна продължително. Нямаше да свикне, че вече я няма. Усети, че му се завива свят, стегна го гърлото и той едва потисна риданията си. Звъненето на телефона го изтръгна от унеса и мечтите по миналото. Беше Морган.
- Да, синко?
- Нали няма да забравиш журналиста от „Еко дю Миди“ след един час?
- Доведи ми го при басейна. Измъкна се доста бързо преди малко...
- Имах работа.
- И семейство Арну са част от работата ти.
- Късно снощи ми дадоха сведения за този тип от „Еко“ и исках да уточня някои неща преди срещата.
- Има ли някакъв проблем?
- Не. Всичко е наред.
Гарбиани затвори. Студенината на Морган винаги го объркваше малко. Не я усещаше насочена конкретно към себе си. Отдаваше я на отговорностите му в холдинга, където изпълняваше длъжността финансов директор, а също и на мъката му. Синът му бе безутешен след смъртта на майка си, а Мариус никога не бе чул да си има приятелка. Дори му се струваше, че жените не го интересуваха. Бе наел детектив, за да се убеди, че и мъжете не го вълнуваха. Мариус не намираше самотата му за нормална. Трябваше да поговори по този въпрос със сина си веднага щом въпросът с откупуването на фабриката се уреди...
Някакъв призрак накара екраните да потрепнат. Ян Салк влезе в собствеността на Гарбиани, яхнал мотопеда си. Мариус забеляза, че е мощна машина - „Ямаха“. Наблюдаваше движенията на журналиста и с известно нетърпение чакаше да свали каската си. Увеличи лицето му. Малко над тридесет, напълно непознат младеж, чиито движения издаваха спокоен характер. Перо го бе предупредил, че не е начинаещ. Проучваше старателно всичко каквото имаше на разположение преди интервютата и никога не импровизираше. Гарбиани видя, че Морган отива да го посрещне. Натисна няколко бутона и проследи как двамата отиват към басейна. Орели, племенницата на Магда, чието задължение бе да посреща гостите, стоеше почтително. Ян Салк дори не я погледна, макар че си струваше. Гарбиани включи звука, за да чуе разговора им. Никой не бе в течение на тази допълнителна екстра, дори синът му.
- Господин Мариус Гарбиани не е ли у дома? - попита Салк.
- Тук е, тук е, не се безпокойте - каза Морган с широка усмивка, - но нали знаете, че хората, които са най-близо до мястото на срещата, закъсняват най-много.
- А вие ще присъствате ли на интервюто? - проучи Салк, без да покаже и най-малък признак на смущение или безпокойство.
- Да, ако ми позволите.
- Разбира се, за мен ще е удоволствие. Всъщност можем да започнем, като поговорим малко за вас. Учили сте в Бъркай, a вашата специалност са международните финанси, нали?
-Да.
- И това позволи през последните четири години холдингът да разшири дейността си в Антилите, Таити, Квебек, а също и в много европейски страни.
- Точно така - потвърди Морган. - Кафе, чай, какао?
- Кафе, ако обичате.
Морган направи едва доловим знак на Орели и тя побърза да им сервира кафе.
- Във Фор дьо Франс* срещу вас се води дело за корупция. Какво бихте казали за това обвинение?