*Фор дьо Франс - административен център на Мартиника, най-голе-мият френски град в Карибския басейн. - Б. пр.
Мариус Гарбиани изключи микрофона, натисна синия бутон и върху мониторите се спусна плътна щора, която ги скри напълно.
- И този е като останалите. Рови ли, рови! - изрева той гневно, докато излизаше от кабинета си.
Не му хареса въпросът на Ян Салк, особено в този момент. Би предпочел журналистът да го посети в деня, когато вече можеше да обяви купуването на „Ла Провансал“. Само че директорът на вестника бе категоричен: поредицата статии трябваше да излезе преди 15 юли, с други думи - преди началото на фестивалите. Морган ловко отклоняваше въпроса, нямаше как другояче - в края на краищата той бе „под обстрел“. С пъргава крачка Гарбиани изскочи на терасата и буквално смаза в ръката си подадената му от Салк ръка, спокойно пое чашата кафе, която Орели му поднесе, и отпи, без да бърза. После подхвърли с най-любезен тон:
- Очертава се хубав ден. Простете ми за закъснението, но съм сигурен, че разговорът ви с Морган е бил доста полезен.
- Благодаря ви, че ме приемате и че ми отделяте от ценното си време. Тъкмо питах сина ви за процедурата по делото му за корупция в Мартиника.
- То е прекратено, защото обвинението не разполага с никакви доказателства. Вашият директор Жан Перо ми спомена, че статията ви ще бъде посветена на икономическото развитие на нашия край. Значи всички ние трябва да се придържаме към тази тема. Кралят на отпадъците, нали така ме наричат колегите ви? Така че, слушам ви...
В думите на Гарбиани нямаше и грам ирония, нито пък оттенък на заплаха, но природната му властност изключваше всякаква възможност за разискване.
- Вашето предприятие фигурира в националния регистър и заема трето място сред предприятията от този сектор в областта. Според официален доклад обаче оборудването на вашия завод за горене на отпадъци е с малко поостаряло оборудване и в атмосферата се отделят газове, които не са в съответствие с новите стандарти ISO.
- Нашият завод за рециклиране и обработка на отпадъци дълго време служеше за пример в цяла Европа. Чрез горенето на отпадъците в него се икономисват годишно шестдесет и три хиляди варела петрол. Парата, която произвеждаме, осигурява отоплението на осем хиляди жилища. Остатъците от пречистването след изгаряне на домакински отпадъци, които не сме в състояние да рециклираме, представляват едва четири процента от годишния тонаж. А това ни поставя някъде малко над златната среда от гледна точка на европейските нормативи. Нашите инженери работят непрекъснато по обновяването на инсталациите. Имаме амбицията да изпреварим следващите стандарти. И вие като мен сте наясно, че онези проклети технократи в Брюксел винаги закъсняват с една дължина.
- Значи бихме могли да си зададем въпроса дали и Брюксел не се нуждае от контрол - добави Салк през смях.
- А, значи сте съгласен с мен. Получавате червена точка. Технократите ровят навсякъде, а обвиняват предприятията, които в края на краищата осигуряват средствата. Непрекъснато ни притискат с изисквания за промени, които струват скъпо и нямат край, а после крещят до небето, че безработицата се увеличавала.
- Всъщност еколозите се тревожат за състоянието на сметищата и депата за отпадъци.
- Ами че еколозите непрестанно се тревожат за нещо... Човек би казал, че това е целта на живота им, че иначе ще умрат... Работим непрестанно и по безопасността на този сектор. Никъде няма риск, равен на нула - нито в депата за опасните отпадъци, нито пък за всеки от нас. Аз мога утре да се удавя в басейна си, вие пък може да катастрофирате с мотора си, щом си тръгнете оттук. В нашите фирми даваме работа на пет хиляди души. Първата ни грижа е да бдим над тяхната сигурност. Но не може навсякъде всичко да е идеално.
- Е, да, но все пак околната среда...
- Ами че опазването на околната среда е наш приоритет, защото я освобождаваме от всякакъв вид отпадъци, които са дело на нашите съграждани и промишлеността на страната ни. Чистачите никога не са се радвали на добро име. Като награда за работата си са получавали единствено презрението на населението. Говоря като познавач... Влязох в занаята, като висях отзад на боклукчийската кола, когато бях само на дванадесет години. Надявам се, че този факт фигурира във вашите архиви...
- Разбира се. И затова искам да разговарям с вас именно за вашия достоен за подражание успех.
- Мога ли да ви оставя да си говорите? - попита Морган.
Баща му кимна с глава в знак на съгласие. Младият Гарбиани се сбогува със Салк и се оттегли. А Мариус Гарбиани заразказва за своето детство и юношество и за това как си пробил път, въпреки враждебността на известните и богати семейства в Солт и околността, чиято слава той надминал...