- Ами ако й кажа истината и всичко друго? - питаше се Жулиен и рязко се спираше насред стаята. Като деца бяха много близки. И двамата страдаха, след като Реми си отиде. След трагедията Жулиен не само се почувства сам и изоставен, но и смазан от мисията да закриля сестра си. От най-малкия се превърна в най-големия. Ролята никак не му отиваше, още повече че Алесандра се бе проявила като силна личност и малко го плашеше. Тя винаги бе бляскава в учението, докато той креташе някъде около средата, а понякога и под нея. Женитбата не му помогна никак. Нито пък реши проблемите му. Алесандра мразеше жена му и не го криеше. Трябваше обаче да признае, че малката му сестричка винаги бе нежна и мила с него, проявяваше дори майчинска грижа. Смъртта на баща им обаче не ги сближи. Алесандра изпитваше вина, а той недоумяваше защо, тъй като тя никога не му се бе доверила. А и той не я насърчи нито веднъж. Алесандра чувстваше огромна мъка, а колкото и странно да бе, самият той смяташе, че след като Франсис Арну вече го няма, ще му поолекне малко... Само че се случи точно обратното. А когато Алесандра взе решение да продължи бащиното си дело в Буркина Фасо, той трябваше да поеме ръководството на „Ла Провансал“ и това тутакси го отдалечи от свободата, към която толкова се стремеше. „Тя няма да прояви никакво разбиране“ - заключи примирен Жулиен.
За щастие, петнадесетина дни преди пристигането на сестра му във Франция, той бе успял да разреши един особено важен проблем. След прилагането на нова европейска норма повърхностно активните вещества* от типа APEO**, които влизаха в състава на синтетичните парфюми, бяха забранени поради рискове от замърсяване на околната среда.
*Повърхностно активните вещества (ПАВ) са голяма и разнородна категория химични съединения. Намират широко приложение в козметиката - шампоани, балсами за коса, а също и в производството на миещи препарати и дезинфектанти. Някои от тях способстват за разсейването на други замърсители на околната среда. - Б. пр.
**Алкилфенолетоксилати (APEO) и техни производни. Съгласно решение на Европейската комисия, те не се включват в състава на никакви препарати и не получават екомаркировка. - Б. пр.
„Ла Провансал“ притежаваше склад с такива суровини, който Жулиен изпразваше дискретно чрез поръчките на фирма „Вантиве“, като подправяше датите на производство. А печалбите от тези му действия далеч не бяха за пренебрегване. По този начин той поддържаше равновесието в трезора. Само че оттеглянето на „Вантиве“ слагаше край на този удобен начин да разкара нежеланите суровини и да печели добре. Бе се отървал от повърхностно активните вещества, които бяха скрити в подземията на фабриката. Помогна му неговият приятел от началното училище Антонио Медейрос, който събираше изхвърлените от жителите на Солт обемисти предмети на боклука за сметка на кметството и от време на време помагаше за доставките на „Ла Провансал“ Жулиен се бе погрижил предварително да постави повърхностно активните вещества в стари варели за лавандулови есенциални масла и грижливо бе изтрил надписите върху метала.
На работниците, които му помагаха при товаренето, обясни, че така разчиствал място за нови суровини. Бе намерил едно ненаблюдавано и неконтролирано бунище малко преди Гренобъл, на около седемдесет километра от Солт, където изпразни камиона. Това се случи в деня X, когато Жулиен и Антонио изчакаха настъпването на нощта, за да се отърват от досадния товар. И то след като се убедиха, че наоколо няма жива душа. На връщане Жулиен се сети, че не бе преброил варелите и не бе сигурен дали бяха разтоварили точно двадесет и три.
- Надявам се, че не сме изтърсили някой варел по пътя -обезпокои се той.
- Не се безпокой - бе му отговорил Антонио. - Целият товар бе стегнат с ремъци, а и поставих защитна мрежа, която е задължителна.
Жулиен бе толкова увлечен в мислите си, че не чу вратата да се отваря. Внезапно се озова лице в лице с дъщеря си. Не реагира веднага, а я погледна слисано.
- Сам ли си говориш вече? - подхвърли му тя.
- Нали не възнамеряваш да се появиш така на рождения ден на баба си ?! - възкликна той.
- Не ти ли харесва тоалетът ми? - престори се на учудена Жустин и отпусна върху рамото си тънката презрамка на роклята си.
Бе кацнала върху обувки с 12-сантиметрови токчета и носеше рокля от червена дантела, която не скриваше нито една анатомична подробност от тялото й. А и с русите си коси, които падаха като водопад от едри къдрици върху раменете й, и с нестандартния грим, който подчертаваше зелените й очи, приличаше на Лолитите от модните списания. Жустин си даде ясна сметка, че баща й е силно притеснен. Затова седна на леглото, кръстоса крака и зае похотлива поза.