- Възбуден си, нали? Ами че аз съм ти дъщеря!
- Ти си напълно побъркана!
- Значи не те възбуждам?
- Излез веднага и върви да се преоблечеш - изкрещя Жулиен вън от себе си.
- Ще се преоблека, ако поискам. Само че не искам.
- Излез оттук! - изрева той.
Жустин не се помръдна. Силно разгневен, баща й се хвърли върху нея и сграбчи роклята й. Чу се сухо „храс“ и роклята се скъса.
- Боклук нещастен! Вече не си ми баща! Мразя те! - изкрещя Жустин, хвана раздраната си рокля и излезе от стаята. Чу я, че изрича купища ругатни по негов адрес, които изведнъж прекъснаха. После чу гласа на майка си, която питаше какво става. Естествено, щеше да вземе страната на внучката си и да я защити. Това бе вече прекалено. Жулиен нахълта в стаята на Жустин, без дори да почука. Момичето седеше в едно кресло, превито на две, за да прикрие голотата си, и хълцаше.
- Как се осмеляваш да се появиш така пред майка си? -подразни го Франсоаз Арну.
Тогава той осъзна, че е гол до кръста, обут само в панталона от костюма си, бос, несресан и небръснат. Както винаги, обстоятелствата бяха срещу него. Гневът му все още не бе преминал напълно и той каза:
- Виждаш ли как се е облякла внучката ти? Ако въобще може да се каже, че е облечена. Възнамерява да облече тази рокля на рождения ти ден и да се появи в този вид пред роднините и приятелите ти... Нима ще я подкрепиш? А може би дори ще я насърчиш?!
Жустин продължаваше да плаче, но без да се престарава особено. Баба й изрази известна изненада и като че ли наистина си даде сметка за вида на младото момиче. Гримът на Жустин се бе размазал и по бузите й се стичаха черни рекички, червилото нямаше линия, а изглеждаше наплескано върху устните й, дантелите се спускаха на парцали и оголваха гръдта й.
- Признавам, че не си особено елегантна, скъпа! Наистина ли мислеше да ме зарадваш, като се появиш в този тоалет на празника ми, или пък напротив - искаше да ме натъжиш? Знаеш, че винаги те подкрепям, когато баща ти греши, но в случая той е прав. Давам ти половин час да ми покажеш какво очарователно момиче си, което при това изпитва обич към баба си. Ще се видим след малко, миличка.
Жустин хвърли изпълнен с омраза поглед към баща си, който извърна глава. Франсоаз Арну помълча малко, а после се обърна към сина си:
- Гостите ще бъдат тук след час.
- Тъкмо се обличах, когато тя нахлу, без да почука, в стаята ми, облечена като същинска проститутка. Направих й бележка за тоалета й. Започва вече адски да ми писва от капризите й. Щеше ли да ти е приятно да се появи в този си вид пред всички?
- Разбира се, че не. Но сега не е моментът да уреждаш отношенията си с дъщеря ти. Поканих младия Матис Гранже, сина на аптекаря в Горд. Хубаво момче, учи киноизкуство в Париж. Не познава Жустин, но ще разчитаме на него да я усмирява през цялата вечер. Каниш се да облечеш белия си костюм, ако съдя по панталота ти?
-Да.
- Благодаря. Много го харесвам, а и ти отива.
- Мамо...
-Да?
- Нищо.
Жулиен се повъртя насам-натам и после се огледа продължително в едно огледало. Какво бе направил, че да има такава дъщеря?! Какво зло бе сторил, че да му се струпат всички досадни неприятности върху главата по едно и също време? Бе уморен, съсипан, напълно смазан. Искаше му се да заспи, да не мисли за нищо, да не вижда никого. Да поспи... Да заспи... Една кола се зададе по алеята с кипарисите. Алесандра и приятелят й... Да заспи... Той си наля водка с лед и за да се разбуди, се пъхна под ледената вода на душа. Само че и след като излезе от банята, продължи да изпитва непреодолимо желание да спи. Този път не се опита да се пребори с него...
Не след дълго дочу приглушен шум. А после и далечен глас, който питаше: „Тук ли си, Жулиен?“. Отново чу приглушен шум и името си... Събуди се внезапно и този път чу данданията навън. От рождения ден?
- Идвам - извика той.
- Мога ли да вляза? - попита Алесандра.
- Влез.
Жулиен лежеше на леглото, а върху слабините си бе метнал хавлиена кърпа. Обърканата Алесандра го погледна и попита:
- Не си ли готов?
- Заспал съм. Има ли вече хора?
- Чакаме само теб. Мама се разтревожи. Вече изпихме аперитива и ще сядаме на масата. Жустин не пожела да се качи при теб, за да види защо се бавиш. Сигурен ли си, че си добре?
- Да, да. Само да се облека. Как мина пътуването?
- Много добре. Батист е тук и няма търпение да се запознае с теб. Наистина ли нямаш нужда от нищо?
- Идвам.
Алесандра затвори вратата и остана сама в коридора. Бе силно объркана. Струваше й се невъзможно да е изтекло толкова време, откакто Жулиен я изпрати на летището в Маринян преди десет месеца. Брат й бе отслабнал. От пръв поглед ставаше ясно, че е силно изнервен. Слезе да успокои майка си и забеляза, че Жустин се опитва да долови нещо от разговора им, докато в същото време слушаше един красив младеж, който веднага се набиваше в очи с дългата си кестенява коса, прибрана на опашка.