Батист доближи колата до входа и изключи двигателя, а Алесандра се втурна в градината. Той не я последва, а свали багажа и зачака да го повика. Внезапно се почувства като натрапник в живота на младата жена. Може би това се дължеше на постройката, около която, въпреки скромния и вид, витаеше дух на охолство и разкош... Той вече се бе изненадал веднъж от начина, по който Алесандра бе наредила дома си в Угадугу. В него нямаше нищо излишно. Бе обзаведен с всичко необходимо, за да се чувства човек добре и да не му липсва нищо. Преобладаваше бледозелената гама, но тук-там, на специално подбрани места, неочаквано избликваше някое ярко петно, уж мацнато небрежно, но всъщност - с много усет и стил, за да подчертае още повече изтънчеността на нюансите.
Алесандра имаше слабост към букетите от много и различни цветя и сега той си обясняваше причината. В Прованс белият цвят просто се губеше в електрическите искри, излъчвани от неизброимите нюанси на синьото, в безкрайното многообразие на зелените разцветки, в огненото сладострастие на червените тонове, в нежната и деликатна настойчивост на розовите пастели, в изненадващата дълбочина на бежово-жълтия фон. Да, и в Африка цветовете „крещяха гръмогласно“, но обилната влага ги правеше тежки, вяли и сластно отпуснати, а тук мистралът изсушаваше всичко по пътя си и така даваше пълна свобода на цветните вибрации, които насищаха въздуха с острите си като сабя ухания.
- Няма ли да влезеш?
Алесандра бе наплискала лицето си с вода и бе навлякла мишосива роба, която бе препасала с красив колан на разлети лилави и оранжеви ивици. Нямаше и следа от тъгата й. Приближи се почти свенливо до Батист и взе два сака, а после му подхвърли през рамо:
- Заповядайте в странноприемницата. Ако господинът си даде труда да влезе, ще покажа на Негово благородие стаята му. А ако господинът има нужда от нещо, трябва само да позвъни...
После избухна в смях, като забеляза несръчното поведение на Батист. Тогава той остави на земята двата куфара, тя последва примера му и пусна двата сака и двамата се хвърлиха в прегръдките си.
- Любов моя! - прошепна й той в ухото. - Обичам те. Не се тревожи. Тук съм.
- Знам - отвърна тя и отговори на целувката му.
Ако до ушите им не бе стигнал натраплив шум, Батист щеше да я поведе към голямото канапе в хола, за да се любят.
- Това е Розлин - успокои го Алесандра. - Привършва с вечерята и после си тръгва. Скоро ще бъдем сами. Хайде, ела.
Двамата се изкачиха по красиво каменно стълбище с парапет от ковано желязо, създадено през осемнадесети век. Подът на входното антре, на хола и на площадката на първия етаж бяха покрити с прекрасни старинни плочи. Алесандра отвори една от четирите врати на първия етаж и те влязоха в просторна, щедро огряна от слънцето стая. Тапетите бяха на тънки бели и златисти райета, а леглото и двете широки кресла бяха застлани с фина памучна покривка с цвят на слонова кост. Същите на цвят и от същата материя бяха и пердетата, които заедно със строгия скрин от маслиново дърво завършваха мебелировката и придаваха на стаята невероятна изтънченост.
- Слизам при Розлин - каза Алесандра. - Имам да уреждам с нея доста неща. Банята е ей там. Ти си у дома си.
После нежно го целуна по бузата, слезе тичешком по стълбите и влезе в кухнята.
- Добър ден, госпожице. Как мина пътуването?
- Прекрасно.
- Приготвих каквото ми поръчахте по телефона. Ще сложа масата на терасата. Съобщиха, че след пет-шест часа ще нахлуе мистралът, така че се възползвайте и се радвайте на гледката дотогава. Ако бурята е така силна, както последния път, ще трябва да се затворят всички врати и прозорци. Впрочем не ми казахте колко време ще останете. Питам заради покупките...
- Ще заминем след десет дни - отговори Алесандра.
- Толкова скоро?! А, трябва да ви кажа нещо... Вчера телефонът не спря да звъни. Също и днес. Както се уговорихме, не съм го вдигала. Никой не знае, че сте тук. Дори госпожа Франсоаз. А брат ви Жулиен е в Марсилия. Струва ми се, от цяла седмица. Поне така ми каза Леон и по тази причина той имаше възможност да идва тук, за да оправи малко градината. Защото не е необходим на господин Жулиен във фабриката. Сготвих ястията, които ми заръчахте. Трябва само да ги стоплите. Е, вие си знаете. Ще дойда утре сутринта.