Звъненето на телефона прекъсна думите й. Алесандра не вдигна слушалката и направи знак на Розлин да не се тревожи. Нямаше желание да потъва в действителността. Искаше й се да задържи блаженото си безтегловно състояние, завладяло я в промеждутъка между пътуването и предстоящите събития, както и леко замайващото мечтателно настроение, което я защитаваше от външния свят, за да се наслади на първата си вечер у дома с Батист. Трябваше й време, за да събере силите си, които щяха да й бъдат необходими да посрещне изпитанията. Те все още не бяха придобили конкретни очертания, но тя предчувстваше, че ще се появят съвсем скоро. О, не... Не вярваше в магьосниците и техните предсказания, но имаше силно развита интуиция и умееше да разчита посланията й. А сегашното предчувствие бе доста силно и наподобяваше онова, което я бе завладяло вечерта преди смъртта на баща й. И ето че днес подобно бодване в сърцето й пречеше да се отдаде изцяло на радостта, че е довела Батист на мястото, където бе прекарала детството си.
- Изглеждате угрижена - забеляза Розлин, докато попиваше капки вода от мивката. - Познавам ви, нещо ви тревожи.
- О, не, Розлин... Всичко е наред, кълна ти се!
Не лъжеше. Бе безкрайно щастлива, защото се бе завърнала у дома. И както винаги, Розлин бе поела грижата за нея в свои ръце. А и Батист бе тук. Да, наистина, ако освободеше съзнанието си от отвратителното безпокойство, всичко щеше да бъде наред. Телефонът звънна отново. Алесандра рязко изтръгна кабела.
- Спокойно! - възкликна тя, като погледна право в очите леко изненаданата Розлин.
- Ще ви се обадя на мобилния, ако има нещо, което трябва да знаете.
- Както обикновено.
- Ако нямате повече нужда от мен, тръгвам си.
- До утре, Розлин. Благодаря ти за всичко.
Алесандра взе от хладилника бутилка шампанско, сложи я в кофичка с лед и я постави върху сребърен поднос, застлан с кърпа от бродирана батиста. После прибави две високи чаши и отнесе всичко в обраслата с орлови нокти беседка. Забеляза Батист, който се любуваше на гледката от прозореца на стаята си. Беше се преоблякъл и спокойно пушеше цигара, потънал в почти хипнотично съзерцание на околността. Тя отвори бутилката и шумът от отскачането на тапата го накара да подскочи. После радостно й извика: „Идвам!“ и се спусна стремглаво по стълбите.
Седна на пейката до нея, вдигнаха пълните си чаши и се чукнаха. И двамата бяха щастливи, но по различни причини. Алесандра бе на тридесет и две години и за първи път през живота си вземаше решение да поеме по един и същ път с мъж. Дотогавашният й опит се изчерпваше с не много на брой връзки (всяка от които бе оставила в устата й горчив вкус и неизменно - гняв, а някои - дори чувство на отвращение към самата нея), но все пак те бяха достатъчни, за да разпознае истинската любов. Батист бе женен в продължение на две години за една журналистка, за която не можеше да се каже, че бе вярна съпруга. В тяхната професия не липсваха предразполагащи случаи. Не трябва да се забравят и самотните вечери, честият емоционален срив след разтърсващи събития, когато човек се нуждае от утеха. По време на брака си с Вероник Батист никога не се бе поддал на изкушенията, но си бе дал ясна сметка, че повечето от колегите му познаваха отблизо съпругата му. Взе решение повече да не я дели с тях и се разведе. Същата година получи авторитетна награда. Прие я като заслужена компенсация за любовното си разочарование. От този момент се отдаде изцяло на професията си. Само работа и работа, за предпочитане - колкото може по-опасна. Като например злополучната мисия в Афганистан, където загина един от приятелите му - репортер като него. Тогава директорът на вестника му нареди да зареже рискованите репортажи и го изпрати да напише статия за производството на масло от карите в Буркина Фасо, като му препоръча да бъде колкото се може по-напорист. „Тъй като тази търговия стана доста плодоносна - обясни му той, - мъжете вече искат своя дял в нея, а откакто свят светува, това си е „запазена област“ за жените.“ Бе го посъветвал да се свърже с Алесандра Арну, която щяла да му окаже нужното съдействие, и заедно с нея да проследи всички етапи от производството на прочутото масло - от уреда за бране на орехите до сипването на маслото в гърнета. Бе добавил също, че ценят много госпожица Арну, но и че има неколцина неприятели именно заради настойчивата и битка жените да не изпускат от ръцете си производството на това „ново злато“, използвано вече по цял свят в козметиката и в хранителната промишленост. Така интересът на репортера се събуди още преди да се срещне с бъдещата си героиня, и той веднага пожела това да стане час по-скоро.