Батист прокара ръка през рамото на Алесандра и я привлече към себе си.
- Къщата ти ми харесва много. Не си я представях така и не очаквах, че е толкова... уютна. Имам чувството, че винаги съм живял тук..
- Това е моята къща - обясни Алесандра. - Утре ще видиш къщата на родителите ми - импозантно здание насред парк с площ повече от хектар. Никога не съм се чувствала добре във „Ванс“. Мисля, че така е и е Жулиен, въпреки че се върна да живее там заедно с дъщеря си Жустин след развода си. Майка ми се грижи за малката. Тя е на шестнадесет години и изживява труден период. Опитах се да й помогна, само че Жустин не ме обича. Мисля, че е заради неуважението ми към майка й. Причината не бе омраза на зълвата към „добрата снаха“, нито пък ревност, просто я смятах за глупачка. Цел на живота й бяха парите, тоалетите, бижутата. Брат ми е доста щедър по природа, а тя се възползва максимално от любовта му към нея и от щедростта му. Само че бе ненаситна и доста бързо си даде сметка, че Жулиен не притежава приказното богатство, на което бе разчитала. Тогава реши, че ще намери нещо по-добро другаде. Е, слава богу, отървахме се от нея. Жулиен не е кой знае колко добър баща, отстъпва за всичко на дъщеря си, както постъпваше и с бившата си съпруга. Не е особено щастлив, нито пък удовлетворен от живота. Така че има много извинения за поведението си...
Погледът на Алесандра се помрачи. Батист напълни отново чашите с шампанско. Тя изпи своята бавно и въпреки че й се искаше, не се осмеляваше да повдигне една болезнена тема.
После заговори отново с малко пресилена радост.
- Когато татко бе още тук, и аз си имах апартамент във „Ванс“. След смъртта му предпочетох да се преместя и купих тази къща. На път за фабриката, всяка сутрин минавах оттук. Тогава къщата бе почти разрушена. Един приятел архитект ми помогна да си представя разпределението на помещенията и да разширя кухнята. С наследството, което получих след смъртта на татко, успях да наема работници. Сама направих единствено обзавеждането. И домът ми стана такъв, за какъв-то бях мечтала.
- Къщата има страхотно очарование. Притежава обаяние, което не може да се изкаже с думи. Ами този твой приятел, архитектът, какво стана с него?
- Той бе приятел на татко. Познава ме от осемгодишна. Отдавна се възхищавам на таланта му. Той реставрира няколко красиви къщи в Люберон и построи ултрамодерни вили ио крайбрежието - между Тулон и Каси. Ама ти да не би да ревнуваш?!
Алесандра остави чашата си на масата и пламенно целуна Батист.
- Не си ли гладен?
- Признавам, че...
- Розлин ни е приготвила агнешко бутче с розмарин, а тя е страхотна готвачка! Няма друга като нея. А за предястие ще хапнем пълнени тиквички. Заредила е хладилника със сладолед. Само че на мен ми се иска друг десерт!
Батист поиска да я задържи, но тя се изплъзна. Той я последва зад къщата чак до малка, надвиснала над двора тераса. Слънцето се канеше да залезе, а щурците се бяха отдали до забрава на песента си. Пред вълшебната гледка бе сложена красива маса.
- Седни, аз ще сервирам.
- Разпредели задачите.
- Не, ти си мой гост. Пък и само трябва да сложа ястията на масата.
Вечерята бе превъзходна. Падна нощта и въпреки че терасата се осветяваше от поне десет лампи, Алесандра запали великолепен сребърен свещник, който гордо царстваше в средата на масата.
- Ще се обадя на мама утре малко преди обяд, а ще идем да я видим преди вечеря. Малко се страхувам. Трябва да отида и във фабриката. Ще видя дали ще набера смелост.
- Ти се разбираш добре с майка си и брат си, нали?
- Ами виж... майка ми се държи, сякаш всичко е наред. Щом обаче се появи някакъв проблем, се измъква като щраус. А що се отнася до Жулиен, никога не съм наясно какво точно трябва да кажа или да направя, за да не се почувства наранен. Има комплекс за малоценност, свързан с мен. Непрекъснато ми казва право в лицето, че не харесва властния ми характер. Властна ли ме намираш?
- Зависи какво имаш предвид под властна. Вярно е, че когато ходиш някъде или когато обясняваш своята гледна точка, го правиш със самочувствие и лекота, а те могат да притеснят хора, които не притежават твоята самоувереност, твоето умение да убеждаваш всички около теб и твоята харизма.
- Мисля, че брат ми ревнува заради моя успех. А след смъртта на татко това стана още по-очебийно. Признавам, че никога не съм напълно спокойна. Все имам чувството, че готви нещо зад гърба ми, за да докаже, че е по-силен. Освен в случаите, когато изпада в криза, и тогава го обхваща желанието да руши и да срива всичко.