- Не й ли каза да остане с нас?
- Не пожела.
- А къде е Жустин? - разтревожи се изведнъж Франсоаз.
Алесандра се опита да се свърже с племенницата си на мобилния й телефон, но без успех.
Жустин бе помолила Матис да я откара обратно във „Ванс“. Не изпитваше никаква мъка. Смъртта на баща й до известна степен дори я улесняваше. Никой от семейството никога нямаше да узнае какво се бе случило. Клемантин успя да й върне плика, преди да я изпратят в Анеси при по-големия й брат. Родителите й решиха да отдалечат дъщеря си от това приятелство с дъх на трагедия. Жустин бе изгорила откраднатите документи, които вече бяха ненужни. Манюел бе изчезнал и не отговаряше нито на есемесите, нито на обаж-данията й. А най-лошото бе, че от предишната вечер чуваше съобщение от мобилния оператор, че този номер вече не се използва. С други думи, Манюел бе изчезнал някъде по белия свят. Преди погребението тя бе ходила до Сен-Базил и бе бродила наоколо. Като не видя никаква кола, се бе приближила до къщата. Капаците на прозорците бяха затворени. Значи Манюел бе избягал. Бе реагирала болезнено на удара. Бе се свлякла безпомощно до едно дърво и бе плакала дълго. Тъгуваше за тази изгубена любов, а тялото й изпитваше остра и неутолима жажда по неговото. Бе я изхвърлил от живота си като счупена играчка и тя се чувстваше унизена.
Жустин бе изоставила на гробището баба си, която вече бе само сянка на самата себе си, и леля си, която сега щеше да ръководи фабриката. Оставаше й красивият Матис, в чиито прегръдки тя се надяваше да забрави самотата си. Ако не й донесеше опиянението, на което се наслаждаваше с Манюел, щеше да замени липсата на фантазии в любовта с кокаина и с други отровни субстанции, които той смесваше на воля в семейната аптека. Така Жустин бе открила сладостта на изкуствения рай.
- Скоро ще се приберат - каза Матис.
- Ами, ще се мотаят още часове на гробището. Така бе на погребението на дядо ми. Аз съм си у дома. А съм и наследницата. Мога да правя всичко каквото си искам.
- Само че не си пълнолетна.
- Да, ама съм наследница. Направо ги съсипвам. Оная мръсница леля ми няма да ми нарежда какво да правя. Давай!
Пое пакетчето с бял прах и със забележителна, предвид не особено големия й опит в тази област, сръчност го раздели на две и оформи две линии върху стъклото, което покриваше масичката до леглото. Смръкна едната със сламка за оранжада и подаде сламката на Матис. Тялото й се разтресе от поетата доза и тя скочи върху младежа.
Когато Алесандра влезе в стаята няколко часа по-късно, двамата млади хора спяха дълбоко. Тя внимателно затвори вратата. Една медицинска сестра бдеше над Франсоаз, която отказваше да се храни. После тръгна да търси Розлин и Батист, които бяха в голямата кухня.
- Приготвих супа, също и компот, а за госпожа Франсоаз купих кисело мляко. Мога да остана тук, ако искате. Намерихте ли Жустин?
- Да, спи в стаята си. Вървете да си почивате, Розлин. Утре ще имам нужда от вас. Благодаря ви за всичко.
- И вие си починете. До утре. Довиждане, господин Канаво.
Алесандра и Батист останаха сами. Никой не бе в състояние да говори, до такава степен бяха потресени от случилото се. Безмилостната съдба, или както бе казала Франсоаз -проклятието, - продължаваше гнусното си дело. „Трима млади хора“... предсказанието, което бе обсебило съзнанието на Алесандра, кънтеше в главата и непрекъснато и като че ли се превръщаше в действителност. Двама вече ги нямаше. Алесандра имаше чувството, че полудява, че не може да контролира онова, което се случва, и най-лошото - че не може да контролира самата себе си. Реши да довери на Батист какво й бе казала Сафиату. Бе се колебала дълго, защото се боеше да не би той да определи като слабохарактерност нещо, което тя вече приемаше като очевидна истина. Бе толкова измъчена от безмилостния ход на съдбата, че вече нищо не бе в състояние да я спре да излее емоциите си. Чувстваше се отговорна за смъртта на Жулиен. Думите на Матилд се бяха врязали в мозъка й: „Страданието на Жулиен бе отдавнашно и много дълбоко“. Те се въртяха постоянно в главата й като кошмарен напев.
- Отиваш твърде далеч. Нито Салк, нито Жулиен са мъртви по твоя вина. Не. Опровергавам изцяло това съждение. А що се отнася до Сафиату, не се впечатлявай. Хората в Африка имат странни реакции, съвсем различни от нашия начин да изразяваме нещата. Уважавам казаното от нея, разбира се, но мисля, че тя е интерпретирала събитията според вярванията си...
- Да, но Жулиен...
- Жулиен е бил мъртвопиян и се е качил в колата си. Да кажем истината: той се е самоубил. Напрежението му е дошло твърде много. Онази млада жена - Матилд - направи много точен анализ на събитията около него и на неговото състояние.