- Тя работи в болницата на Карпантра. Смяташ ли, че е психиатър? Във всеки случай е много красива. Бих искала да се срещна пак с нея. Заради Жулиен. Бях сурова с него. Ако бях проявила повече разбиране и дипломатичност, ако си бях по-често....
-... у дома - подсказа й Батист.
- Да, у дома. Заедно с татко начертах път, без да се замисля дали Жулиен иска да върви по него, или не. Впрочем, Батист, и никой друг не го бе грижа за това. Убих собствения си брат с егоизма си.
Алесандра избухна в ридания, които не можа да потисне. Батист я остави да плаче. И в неговите очи напираха сълзи. Бе видял и разговарял съвсем малко с Жулиен, но веднага бе разбрал, че този човек отдавна е зарязал житейските битки и просто се насилва да живее по инерция... Крепял го бе само гневът, унищожителният гняв, желанието да срине със земята семейството, за което той е бил невидим. Алесандра бе силна личност и бе оцеляла, тъй като бе следвала пътя на баща си в професията, но и тя не бе получила любов. Във „Ванс“ нямаше и капчица любов. Всички бяха мъртви заради липсата на обич. Следващата жертва щеше да е Жустин...
Алесандра слушаше какво й говори Батист и думите му имаха върху нея ефекта на откритие. Жестоката истина изникна пред очите й в цялата си яснота и простота.
- Но в такъв случай и аз самата не съм способна да обичам - каза тя сякаш на себе си....
- Напротив. Точно обратното. А най-любопитното е, че имаш подобна дарба, защото никога не си се старала да се харесаш на семейството си, а си била самата себе си. Докато Жулиен е искал баща ти да го обича и все се е надявал майка ти да прояви интерес към него, а не да отдаде живота си на един призрак... А що се отнася до чувството, което е свързвало майка ти и баща ти....
-Да, какво...
- Баща ти се е оженил за много красиво момиче, което е затворил в много красива къща, направил й е три сладки деца.
Гордост и суета. Създал е фабрика за сапуни, която се е превърнала в печелившо предприятие. Отново гордост и суета. И накрая бива убит, всъщност би трябвало да кажа смазан от разярен слон.
- Батист, забранявам ти! ! !
- Понеже си се вслушала в думите на Сафиату и им вярваш, искаш ли да ти разкрия какво означава подобна смърт в нейната символика? Баща ти винаги е злоупотребявал с властта си - несъзнателно, разбира се. Искал е събитията да стават така, както той е решил, и хората да приемат неговата представа за света и да й се подчиняват. Диаго е бил катализаторът на онова, което в страните, където живеят слонове в Африка и в Азия, се нарича богохулство, неуважение на космическия ред или по-ясно казано - на липсата на смирение. Или с други думи, слонът е символ на мъдростта, притежава дарбата да въдворява мир и да подсигурява успех, той е познанието, алфата и омегата... Ако не умееш да гледаш истината в очите, ако откажеш да приемеш, че човекът просто е една несъвършена частица в огромното колело на света, то... Иначе казано, ако се инатиш и искаш непременно да поставиш баща си или който и да било друг на пиедестал, не само че няма да изправиш на крака „Ла Провансал“, но и...
- Млъкни!
- ... но и ще се окаже, че Жулиен е умрял напразно. Нямам какво повече да ти кажа. А, не, всъщност имам един въпрос. Госпожице Арну, искате ли да се омъжите за мен?
Батист не стана от стола си, дори не направи и най-малкото движение, но наблюдаваше настойчиво Алесандра. Смаяна и трепереща от вълнение поради сериозността на момента, тя осъзна, че не може да откаже, нито дори да отложи отговора си. Защото щеше да загуби Батист безвъзвратно. Поколеба се, защото смяташе, че да се омъжиш, означава да се подчиниш на мъжа. Батист все така не реагираше. Не я насилваше и тя да реагира. Просто чакаше.
Вратата на кухнята се отвори с гръм и трясък. Влязоха Жустин, която бе полугола, и Матис, чиито джинси бяха разкопчани.
- А, вече си завзела територията, а? - изсъска тя на леля си.
- Гонгът те спаси! - подхвърли Батист на Алесандра.
* * *
Осин Бенмалек следваше по петите иконома в огромното фоайе и той го въведе в една също толкова огромна библиотека. Маркиза Виктоар дьо Монтобан седеше в елегантно кресло до един гигантски прозорец. Тя не стана от мястото си, когато Осин влезе, а се задоволи да му посочи друго кресло срещу нея. Двамата не се бяха виждали от двадесет години. Все пак едва забележимо си бяха кимнали на погребението на Жулиен Арну и тяхната тайна бе станала още по-тежка. Двамата дълго седяха и се гледаха, без някой да проговори.
- Пожелали сте да говорите с мен. Надявам се, че въпросът е наистина сериозен, за да нарушите нашето споразумение.