- Да, достатъчно сериозен. Става въпрос за Алесандра Арну.
Виктоар дьо Монтобан остана невъзмутима. Сърцето й обаче биеше до пръсване. Знаеше, че развръзката е близка и че е настъпил моментът да говори и да освободи душата си.
- Ще бъда напълно откровен с вас, Виктоар - поде Осин. - Лабораторията на „Ла Провансал“ заработи отново под мое ръководство и предадох на Алесандра формулите, които Франсис и аз създадохме, за да може тя да произведе нова козметична линия.
- С която да замени онази, която брат й продаде в Германия?
- Установявам, че както винаги, сте много добре осведомена. А знаете ли какво следва от това?
- Кажете ми.
- Повиках производителите, с които работехме навремето, и им дадох поръчка. Всички до един ми отказаха. Реколтата на мащерка в Банон, изглежда, е задържана цялата... А „Флоримон“ от Грас се въздържаха заради някакви неуредени плащания с Жулиен Арну. Познавам ги достатъчно отдавна и усетих, че крият нещо и че изпитват известно смущение. Така че според мен...
- Мариус Гарбиани.
- И в нашия анализ стигнахме до този извод. Нищо не съм казал на Алесандра, но тъй като тя също е решила да навести производителите, не ми се иска да се сблъска с лавина от откази. Това ще бъде унизително за нея, а също и за паметта на Франсис.
- Паметта на Франсис ще бъде уважена и почетена както той заслужава.
- А знаете ли нещичко за убийството на Ян Салк? - пое риска да попита Осин след ново мълчание.
- И много, и нищо. В холдинга на Гарбиани имало някаква нечиста сделка, офшорни фирми, пране на пари, отклоняване на фондове....
Виктоар дьо Монтобан замълча за секунда, а после добави:
- Имам всички необходими данни, но нито една от тях не води до никъде. Сякаш липсва някакво звено във веригата. Не съм далеч от мисълта, че Салк е умрял заради разкритията, които е направил. Липсващото звено е човекът, който го е убил или който е накарал да го убият.
- Гарбиани?
- Гарбиани притежава всички недостатъци на земята, но не е убиец. И все пак...
- Иска кожата на Алесандра Арну. Как бихте могли да ни помогнете, Виктоар?
- Ще се заема с доставчиците на цветя и ароматни растения. А вие положете максимални усилия да наблюдавате персонала. Може би ключът към мистерията е вътре в „Ла Провансал“.
- Ами следователят, разследващият екип?
- Те свършиха работата си... Да, понякога има неща, които е трудно да се разберат. Знаете го по-добре и от мен. Често човек дори не може да си ги представи...
- Виктоар, не смятате ли, че вече трябва да кажете истината на Франсоаз Арну?
- Трябва да призная, че от смъртта на Жулиен Арну насам тази мисъл не ми дава мира и обсебва нощите ми. Но съм длъжна да предвидя и последствията. Размислих добре. Моментът още не е настъпил. Когато Алесандра наистина вземе „Ла Провансал“ в свои ръце и когато предприятието тръгне напред, като по времето на Франсис, когато разберем кой е убил младия журналист, тогава ще дойде времето за моя разказ. Защото той трябва да бъде чут, когато всичко е спокойно. Съдбата става все по-жестока към Франсоаз. Затова не искам това разкритие да бъде проява на милост към нея, а един вид освобождение, колкото и ужасно да е то.
- Съгласен съм. Гарбиани ще използва всички средства, за да насити глада си за отмъщение и да унищожи Алесандра. Дори се учудвам, че все още не е използвал за тази цел някогашната си връзка с Франсоаз. Вярно е, че това направи Жулиен, и то по потресаващ начин.
- Как така? - възкликна смаяно Виктоар.
- Не знаехте ли? Той намерил в едно скривалище в кабинета на Франсис писмата, които Мариус е писал на Франсоаз, и ги хвърлил в лицето на майка си вечерта преди катастрофата в присъствието на Алесандра и Канаво.
- Винаги съм смятала, че Жулиен е мекотело и подлец -каза замислено Виктоар. - Бедната Франсоаз.
- Ами ако за зла беда Гарбиани открие това, което крием...
- Невъзможно. Само вие и аз знаем тази тежка тайна. Какво мислите за Канаво, Осин?
- Свестен и стабилен мъж - отговори той.
- Напомням ви, че той съсипа моя син чрез едно от разследванията си. Притежавам всичко, което е писал за него. Наясно съм, че неотлъчно следи случая със Салк. Ако се е захванал за работа с нокти и зъби, както направи с Арман, имам пълното основание да смятам, че е стигнал до същите изводи като мен... Бих искала да поговоря с него. Можете ли да уредите това?
- Той подготвя репортаж за Прованс и съкровищата на областта. Алесандра вероятно му е споменала за вас. Така че при всички случаи той ще ви посети.
Виктоар гледаше как Осин се отдалечава. После още дълго съзерцава пейзажа, който толкова харесваше. В далечината възвишенията на планината Алпий обличаха синя премяна. Лятната светлина заливаше до заслепяване всичко наоколо. Сети се, че лозята започват да връзват плод. Цветовете ставаха гроздове. А лозарите вече не се интересуваха от нищо друго освен от чепчиците. За щастие, бурята от предишната вечер, макар и доста силна, не бе причинила никакви щети. А дъждът бе прогонил сушата от лозята с гренаш*, мурведър** и сира***. Годината обещаваше да бъде добра. Ако такава бе волята божия и ако Виктоар успееше да избегне скандала...