Областта Монтобан бе оцеляла и докато траеха религиозните войни, и при революцията, и по време на бурните политически събития и икономическите кризи през XIX и XX век.
*Сорт грозде в Южна Европа. Във Франция с него са засети около 90 000 хектара лозя. Използва се самостоятелно само за сладки вина и розе. - Б. пр.
**Червен сорт грозде, широко разпространен във Франция и Испания, вторият най-масов червен сорт след гренаша, особено популярен в Прованс. Виното от мурведър има пикантен и пиперлив вкус. Мурведър често се комбинира със сира. - Б. пр.
***Един от най-аристократичните сортове вино. Вероятно е внесен във Франция през Средновековието от иранския град Шираз. Заема 7-о място в света по засадени с него площи - 142 600 хектара. Виното от сира е гранатовочервено с лилав оттенък и висока плътност. - Б. пр.
Маркизата бе пазител на осем века традиции и сега не трябваше да допуска областта да бъде погълната от глобализацията. Откакто Виктоар бе поела отговорностите на рода, всеки път, когато някой враг застрашаваше името Дьо Монтобан, тя успяваше да го отблъсне. Нейната изключителна далновидност никога не я бе подвела. Гарбиани я бе предизвикал в деня, когато бе изтръгнал от ръцете й групата „Вантиве“, така силно желана от нея. Тогава Виктоар бе изживяла този неуспех като болезнено поражение. Съдбата й повече от всякога бе свързана с тази на Франсоаз и Алесандра Арну.
Виктоар дьо Монтобан седна пред отворения си лаптоп, който бе поставила върху прекрасно бюро от розово дърво. Прегледа електронната си поща, а после се обади по телефона на директора на „Еко дю Миди“.
- Допуснали сте Батист Канаво да дублира дейността ви, скъпи ми Жан. Изпращам ви документите, които получих с помощта на моите източници. Ще си дадете сметка, че дори да има улика, която да съсипе Гарбиани при финансова проверка, нито Канаво, нито моите информатори са успели да открият нещо, от което следствието да спечели. Нека изчакаме Мариус Гарбиани да допусне първата си грешка. Впрочем, смятам да го предизвикам, тъй като не само не обичам да чакам, но и той събуди гнева ми, нападайки моето протеже Алесандра Арну. Да, да. Ще ви помоля да бъдете любезен с Канаво. Ценя работата му, а и той може да ни бъде полезен в партията шах, която ни предстои да изиграем.
11.
Както всяка сутрин, откакто Осин Бенмалек бе поел отново ръководството на лабораторията в „Ла Провансал“, двамата с Алесандра правеха разбор как върви новата козметична линия. Този ден заедно с нея бе дошъл и Батист. Осин им подаде метален цилиндър, който съдържаше бяла каша.
- Помириши тази смес от смола и борова кора - подхвърли той гордо.
- Страхотно!
- Отгатни как получих този аромат - каза той с хитър поглед.
- Предполагам, с помощта на разтворител?
- Да, но не какъв да е... Естествен.
- Въглероден двуокис?
- Да, отговорът наистина е съвсем прост! Държах го под налягане на по-малко от 40 атмосфери в продължение на петнадесет минути. Въглеродният двуокис се втечни. Тогава потопих боровата кора, която отдели аромата си, без да се налага да я загрявам. А щом се изпари, не остана и следа от разтвора... Сто процента екологичен парфюм.
- Осин, ти си направо гений! - възкликна Алесандра и го прегърна. - Батист, ти присъстваш на изключителна премиера.
Желанието за живот се завръщаше у Алесандра. Ентусиазирана от това съдбовно откритие, тя започна да говори на Батист за света на парфюмите, като по този начин му предостави материал за статията му.
- Има седем големи семейства парфюми*. И всяко от тях се дели на подсемейства или подкатегории според специфичния начин, по който се извлича ароматът. В първото семейство са хесперидните аромати. Те обхващат нежните миризми на цитрусовите плодове и бергамота. Във второто семейство влизат флоралните есенции като лавандулата, туберозата и розата. После идва ред на различните сортове папрат с ухания на подправки, следват шипровите** видове с дъх на мъх, след тях пък се нареждат дървесните видове - сандалово дърво, кедър, пачули, индийски троскот. Шестото семейство е на амбровите благоухания с омайващ мирис на кехлибар, често леко напоени с ванилия, които ни отнасят в екзотичния Ориент. Последно е семейството на кожените аромати, дразнещи обонянието с миризма на тютюн и кожа.