* * *
Алесандра възнамеряваше да поднови връзките, някога създадени от баща й и прекъснати от Жулиен. Бе горда, че Батист я придружава, при това - като репортер на световноизвестен и авторитетен седмичник. По този начин тя искаше да привлече вниманието на читателите към скъпия й Прованс, да покаже на света значението на областта и достойнствата на жителите. За тях бе въпрос на чест щедрата земя да продължи да дава редки и изискващи много грижи продукти благодарение на знанията, които бяха наследили от пра-прадедите си.
Младата жена не си затваряше очите пред факта, че трагедиите от последните седмици бяха хвърлили черна сянка върху професионалните й контакти. Разбираше как стоят нещата, но все пак се надяваше да си възвърне доверието на онези от тях, с които се бе запознала, докато придружаваше баща си в ежегодната му обиколка на доставчиците.
Проклятието също оказваше своето влияние. Франсоаз Арну й го напомняше всеки ден, а и всеки ден гласът на Сафиату идваше неканен в мислите й. Значи следващите жертви щяха да бъдат един млад и един възрастен мъж. Трепереше за живота на Батист и на Осин. Бе започнала да харесва много Матис. Той укротяваше агресивността на Жустин, но Алесандра знаеше също така, че той я води по опасен път. Бе разговаряла по този въпрос с родителите му и от този момент и те започнаха неотлъчно да бдят над двамата млади хора. Поведението на Жустин изненадваше обкръжението й. Поне външно не изглеждаше ни най-малко наранена от смъртта на баща си. Алесандра почти можеше да се закълне, че напротив, смъртта на Жулиен бе донесла облекчение на девойката. Батист бе съгласен с нея. Сега Жустин прекарваше голяма част от деня при Франсоаз Арну, гледаше филми по канал „Супер 8“ и DVD-та със записи на филми за семейството. След развода на Жулиен баба и внучка бяха сключили здрав съюз, който се бе оказал сполучлив начин да лекуват взаимно раните си. Животът във „Ванс“ криво-ляво се успокояваше, същото важеше и за „Ла Провансал“ - и на двете места всеки влагаше своя принос в тази посока.
Батист направи ново предложение за брак на Алесандра. Тя каза „да“ с огромна благодарност към мъжа, когото принуждаваше да споделя проблемите й от последните дни. Срамуваше се, че има такова мрачно наследство - толкова покосени от смъртта и такива, на които тази страшна участ предстоеше. Двамата решиха да изчакат една година, преди да се оженят, от уважение към траура на семейството, а и за да може Алесандра да се посвети изцяло на фабриката. Тя не само трябваше да създаде, произведе и продаде нова козметична линия, но и също да възстанови традиционните за фабриката продукти, да ръководи съдружието в Бобо-Диуласо, фирмата за внос-износ в Уагадугу и да работи върху приложението на маслото от карите в биологично чисти продукти. Налагаше се да се изправи лице в лице срещу сложните обстоятелства, при които съдружникът „Вантиве“ излизаше от „Ла Провансал“. Като спираше производството на фабриката, предназначено за търговеца, Алесандра се изправяше пред деликатни финансови проблеми. Не се съмняваше, че банките неотлъчно следят действията й. Трябваше да ги убеди, че новите оферти, които на практика представляваха просто закърпване на старите, щяха да са рентабилни в кратък и среднодълъг срок. Финансистите не искаха и да чуят за „дългосрочни планове“.
Батист бе приключил проучването на документите във флашката на Салк. Установи неподлежащо на съмнение участие на чужди фирми в откупуването на „Ла Провансал“ чрез групировката „Вантиве“. А в една или зад една от тези фирми се криеше Мариус Гарбиани... Салк не разполагаше с доказателство или го бе открил едва в последните мигове на живота си. Беше убит заради разкритията си. Фабиен, младежът, който бе помогнал на Батист да разплете сложната дигитална загадка, смяташе, че части от данните, с които е разполагал Салк, са били изтрити или пък са ги изтъргували, за да объркат следите, и затова са посегнали на личния компютър на журналиста. Батист не бе споделил разкритията си с капитан Риготие. Чакаше нещо, без да знае точно какво. А за да разкрие схемата, трябваше да е сигурен, че Алесандра не рискува нищо. Нито пък „Ла Провансал“. Ето защо инстинктът му подсказваше да бъде предпазлив. Били са наети професионални убийци - престъпници, които принадлежаха към международна мрежа, владееха улицата и без да им мигне окото, използваха мафиотски прийоми. Батист вече се бе сблъсквал с тях, докато разследваше търговците на оръжия. Едно нещо го учудваше - липсата на пропорция. Защото международните фирми в документите бяха много, а „Ла Провансал“ - просто капка вода в Средиземно море. Статията за производство на био парфюми бе добре дошла за Алесандра, но освен това даваше възможност на Батист да продължи разследването си, защото имаше повод да се среща с главните действащи лица в тази занаятчийска сага, а сред тях може би се криеше убиецът на Ян Салк. Размишляваше как да се срещне с Морган Гарбиани. Той дърпаше конците на холдинга по-добре от баща си. Никога не го бе виждал на живо, а само на снимка, а от нея бе разбрал, че трябва да действа с изключителна предпазливост.