- Не. Нямам представа кой го е направил, но разбира се -имам предположение...
- И кой?!
- Човек трябва да умее да губи, Мариус. В противен случай ще загуби всичко. Ставате смешен с желанието си за отмъщение. Ще ви помоля да ми отговорите честно. Вие ли убихте Ян Салк, или поръчахте да го убият?
Смайването, което Виктоар дьо Монтобан прочете в очите на Гарбиани, бе равнозначно на отговор. Той се задъхваше от гняв и възмущение. Започна да се задушава.
- Успокойте се. На тази възраст сърцето е уязвимо. И не чух отговора ви.
- Вие сте луда, и то - опасно луда! Не! Не и не! Кой ви пъхна тази мисъл в главата?
- Ами, в една или друга степен, тази мисъл се върти в главата на всички.
- Как така - всички?!
- Ами така, всички. Вашето настървение да съсипете Алесандра Арну ви превръща в идеалния виновник.
- Ако сте ме повикали тук да слушам подобни идиотщини... - каза той и стана, блъскайки яростно масата. Чашите и гарафата се разклатиха и паднаха на една страна.
- Седнете, Мариус! Бях забравила колко е трудно човек да проведе смислен разговор с вас. И така, значи вие не сте убили Ян Салк? - настоя тя, за да изпита отново удоволствие от гнева му.
На Мариус никак не му хареса снизходителното високомерие, с което Виктоар се отнасяше към него открай време, още повече че той ненавиждаше снобските й обноски и те безкрайно го дразнеха. Виктоар помълча малко, а после го погледна с известно съжаление, което никак не бе характерно за нея.
- Накарах ви да дойдете тук днес, защото от няколко дни притежавам ето това - каза тя и му подаде един плик и добави: - Четете.
Докато Мариус се запознаваше със съдържанието на документа, лицето му губеше червендалестия си тен.
- Както можете да установите - подхвана отново тя, - тези счетоводни книжа показват, че сте извършили многобройни трансфери и източване на фондове към ваши фирмички в места, които политиците наричат финансов рай. Мисля, че ще се окажете в доста неизгодна позиция в деня, когато правосъдието бъде уведомено за всичко това. Дори съм убедена, че ще види в тях достатъчен мотив за убийство. Като убийството на журналист, обичал да рови повечко тук-там, например...
- Тези документи са подправени!
- Смятате ли? И все пак върху тях от страница четиринайсета до двадесет и трета стои вашият подпис!
А после, не без известно ликуване, Виктоар добави:
- Най-настойчиво ви съветвам да оставите на мира Алесандра Арну. А що се отнася до Франсоаз, съдбата пое ролята на съдник и тя плаща тежко за грешката си. А между другото, ще ви се наложи да посветите времето и енергията си, за да се защитите и да спасите онова, което сте спечелили толкова трудно, бедни ми Мариус. Не съм ви издала, няма и да го направя. Не е нужно аз да чертая вашата съдба, защото някои хора на високи позиции са по-добре информирани и от мен. Ще ви изпратя.
Мариус Гарбиани последва Виктоар дьо Монтобан, без да каже нито дума. Разбираше прекрасно какво го очаква.
* * *
Докато наближаваха крайбрежието, въздухът ставаше по-топъл. По хълмовете на Грас колата се заизкачва по най-прочутия път в областта, където разнообразни растителни видове се смесваха в разкошна и очевидно старателно поддържана арка. В двора на скромния селски дом четири палми обозначаваха ъглите на голям басейн, върху чиято повърхност падаха сенките на високи храсти арабски жасмин, хелиотроп и резеда*.
*Растение с бели или яркожълти гроздовидни цветове. Височината му е 50-150 см. Има над 50 разновидности. - Б. пр.
- Добре дошли, госпожице Арну - каза собственикът, докато ги посрещаше.
- Представям ви Батист Канаво от „Л’Евенмон“.
- Артюс Флоримон. Очаровани сме, че проявявате интерес към нас. Ще отворим вратите на нашия скромен дом, включително и най-секретните.
Отвори бутилка разхладително питие, което Алесандра и Батист изпиха под сянката на огромно смокиново дърво, а после ги заведе до съседната фабрика. Вътре тя бе изцяло бяла и контрастираше на фасадата от яркочервени тухли. Отвън постройката напомняше на картинка на манифактура от XIX век. Още от 1747 година фирмата създаваше парфюми, предназначени за известни личности. А с течение на времето най-престижните марки парфюми бяха намерили прием в кралските и императорските дворове на Европа и Русия. Наследникът на династията Флоримон покани Алесандра и Батист да разгледат последната му находка, с която се гордееше много.
- Конкрет от rosa grandifolia. Майска роза. Изключителен екземпляр.
Алесандра поднесе металния цилиндър към носа си.
- Невероятно усещане! Не съм вдъхвала подобен аромат, откакто придобих умението да различавам миризмите.