- Расте в едно имение на юг от Грас. Особеността й се състои в това, че всичките й цветове са от един и същи корен. Трябва да добавя и че младата градинарка, която пое отглеждането й от миналата година, върши чудеса. Тя е привърженичка на биодинамиката** - техника, която се състои в зачитане на всеки елемент като неделима част от цялото. Влияние върху размера на видовете оказва разположението на планетите, а изворната вода е от изключително значение за качественото им поливане, да не говорим за отварите от различни растения, които се използват за наторяването им, отстраняват паразитите и спират растежа на вредителите. Няма никакъв сулфат, никакъв химически елемент.
**Наука за силите на живота, зачитане на основните принципи, действащи в природата. - Б. пр.
Батист следеше разговора с интерес. Навлизаше в непознат свят, чиито сложни процеси и строги правила досега му бяха убягвали. А Алесандра слушаше Флоримон с истинска наслада.
- Добивът е два пъти по-нисък от познатия вид маслодайни рози. Вместо 450 цвята на килограм, са необходими двойно повече. Оттам идва и изключителното качество на продукта, който е много търсен от клиентите ни.
Алесандра бе на седмото небе. Артюс Флоримон им даде да подушат и абсолю от жасмин, а също и конкрет от мимоза. Алесандра нямаше за какво повече да мечтае. Доставката на суровини за козметичната линия биопродукти на „Ла Провансал“ бе осигурена. С подобни чудеса успехът й бе сигурен.
Бе късно, когато напуснаха границите на областта. Батист предложи да удължат пътуването си и да отпразнуват края на неприятностите в някое хубаво ресторантче. Алесандра трябваше да реши къде. Бе проследил на айпада си направените от нотариуса транзакции. Банката в Солт бе принудена да приеме удължаването на срока. Батист се надяваше, че Алесандра ще се отпусне и успокои. Искаше да я накара да забрави, пък било и за една вечер и една нощ, тежките отговорности, които се бяха стоварили на раменете й. А най-вече - искаше да й вдъхне вяра в бъдещето.
От терасата на ресторант „Мулен дьо Мужен“ Алесандра и Батист наблюдаваха залеза на слънцето. Наслаждаваха се на всеки миг. Алесандра бе притеснена от вниманието и загрижеността на Батист. Помощта, която й бе оказал за спасяването на „Ла Провансал“ от фалит, скрепяваше любовта им и живота им като двойка също така категорично, както би го направила и брачната клетва. На другия ден се изкачиха към масива Алпий, където ги очакваше Виктоар дьо Монтобан.
* * *
Като излязоха от Фонвией, поеха по частен път. Лозите се простираха чак до хоризонта. В границите на имението Монтобан слънцето започваше своята дневна обиколка и я завършваше пак там... Колата премина през разтворената желязна врата, без да намали скоростта. Поеха по широка алея с вековни чинари, които образуваха красива дъга, покрай нея се простираше маслинова горичка, а после - розариум. Замъкът постепенно се показваше зад короните на дърветата и гордо се издигаше над лехите, проектирани по рисунки на Андре льо Нотър*, непокътнат от капризите на времето. Посетителят не можеше да не се впечатли от величествения декор, който му представяше цели векове история.
*Андре льо Нотър (1613-1700) - френски архитект, създател на парковете в дворците Версай и Фонтенбло, както и на парковете Сейнт Джеймс и Гринуич. - Б. пр.
Икономът въведе Алесандра и Батист в кабинет, който бе почти точно копие на будоара на Мария-Антоанета в Трианон. Цялата мебелировка бе от същата епоха. Маркизата носеше бял тайор, дело на шивач магьосник, а посребрените й коси бяха прибрани на кок. Елегантността й не смекчаваше властния й вид. Навършила седемдесет години, Виктоар дьо Монтобан управляваше с ръка на господарка имение, чиято слава излизаше извън пределите не само на Прованс, но и на Франция. Култивираше аристократичния си дух, за който между другото казваха, че е високо ценен в Елисейския дворец. Тя стана, за да посрещне двойката. Алесандра представи Батист.
- Господин Канаво, та ние сме стари познайници, въпреки че никога не сме се срещали. Не съм ли права?
- Наистина...
- Аферата „Льокастел“. Синът ми Арман бе замесен в трафик на оръжия, който вие разкрихте.
- Така е. Сърдите ли ми се?
- Съвсем не. Синът ми е глупак и си получи заслуженото. Родът Монтобан си струва жертвите. Дългът ни налага да сложим чувствата си на заден план. А ти, малка ми Алесандра, справяш ли се? - попита тя със съпричастност и съчувствие, които изглеждаха искрени.
Договориха се, че „Ла Провансал“ може да разчита на следващата реколта маслини в имението. После разговорът стана забавен. Виктоар накара прислужника да им сервира оранжада, а когато той излезе, подхвърли без никакво предисловие: