- Знам, че банката ти е създала неприятности. Ариг е малоумник, когото Гарбиани манипулира както си иска...
- Защото ...
- Да. Не се ли усъмни? Знам също и че някой вече е уредил въпроса. Кой точно?
Алесандра онемя пред това ново доказателство за омразата на Гарбиани, а също и от бруталността на зададения въпрос. Не знаеше какво да отговори, защото не искаше да поставя Батист в неудобно положение.
- Аз - каза Батист.
- Вие? С авторските си права ли? Толкова ли са доходоносни?
В гласа на маркизата имаше лека ирония. Тя не повярва на Батист и не хареса отговора му, който взе за нахалство.
- Права сте. Авторските права не носят особени доходи.
Батист не и помагаше да схване ситуацията и тя изпадна в затруднение.
- Тогава наследство?
-Не.
- Тази игра на котка и мишка започва да ме уморява. Е, какво тогава?
- Застраховки, които получих след смъртта на родителите ми и двете ми сестри в самолетна катастрофа. Катастрофата при връх Сент-Одил в Елзас. Не знаехте тази подробност ли?
- Простете ми. Приемете най-искрените ми съболезнования. Направили сте единственото нещо, което можеше да спре този подлец и мръсник Гарбиани. Алесандра, намерила си мъж, който ти е равен по сила. Поздравявам те. Надявам се, че ще ме поканиш на сватбата ви.
- Разбира се - каза Алесандра, която усети как за миг се превърна отново в малко момиченце.
- А смятате ли, че ще имаме още неприятности с Гарбиани? - попита Батист.
- Не, сега вече не. Нека сложим картите на масата, господин Канаво. Знам, че сте правили разследване за смъртта на младия журналист. Е, до какви изводи стигнахте? Почакайте. Знам, че флашката, която сте дали на Перо, е била непълна. Водила се е истинска война. Така или иначе, Перо не би могъл нищо да стори. Но пък аз го държа в ръцете си. Кой е убил Салк?
- Колебая се.
- Наистина ли?
Виктоар дьо Монтобан вече не се шегуваше. Очевидно изпитваше голямо уважение към Батист.
- Наистина. Всички улики водят към Мариус Гарбиани. Но не го е извършил самият той. Наредил е да го направят.
- След двадесет и четири часа ще сме наясно.
-И...
- Единственото нещо, в което съм в състояние да уверя Алесандра, тъй като ми отговорихте съвсем искрено, е, че Мариус Гарбиани повече няма да й създава неприятности.
И понеже Алесандра и Батист я погледнаха недоверчиво, тя добави:
- Моята възраст ми дава известни предимства. Превърнах се в безсрамна стара дама. Е, поне се осмелявам да се нарека такава. Желая ви успешно завръщане. Алесандра, целуни майка си от мен и й кажи, че скоро ще я посетя. Имаме да си казваме много неща.
Алесандра и Батист изпитаха странно чувство. Защото Виктоар дьо Монтобан умело използваше и заплахата, и покровителството.
- Манипулаторка до дъното на душата си - заключи Батист. - За щастие си й симпатична и е снизходителна към теб. Знае истината за Салк и блъфира за Гарбиани, като на покер.
Алесандра видя на мобилния си телефон съобщение от Осин Бенмалек, с което я предупреждаваше, че парцелът с фина лавандула е нападнат от бръмбари листояди.
- Не може да бъде! - възкликна Алесандра. - Сега пък и листояди?!
И в отговор на въпросителния поглед на Батист обясни, че тези твари се справят с поле лавандула за нула време и трябва да се реагира веднага. Най-късно на следващия ден.
12.
Още от зори Алесандра работеше усилено на полето, засято с фина лавандула, чиято реколта бе използвана единствено за производството на сапуните „Лу Реми“. Разтърсваше всяко растение, за да го освободи от безбройните листояди, които иначе, без да губят време, щяха да погълнат стъблата, клъцвайки ги умело точно под издължените цветове. Това насекомо, въпреки че на вид приличаше на най-безобидна калинка, бе единственият вредител по лавандулата, която, поради способността си да отблъсква всякакви нашественици чрез миризмата си, нямаше друг неприятел. Алесандра прилагаше на практика уроците на Осин - само с едно-единствено движение събаряше замаяните от утринния хлад листояди и те падаха в чадъра, поставен в основата на растението. Осин работеше на съседния ред. Батист, следвайки примера им, бе поел четвъртия. Редовете бяха осем, всеки с дължина около двеста метра. Франсоаз Арну се бе прибрала в къщата, смазана от усилията, които бе положила да разкара „тези мръсни гадини“.
Всяка година реколтата от лавандула бе гордостта на „Ла Провансал“. Тя бе и своеобразен химн в памет на Реми, но същевременно затвърждаваше репутацията на производителя си. Франсис Арну лично бе избрал какъв вид лавандула да бъде посаден - див храст, който бе открил по време на една разходка недалеч от имението две години след смъртта на Реми. Алесандра бе с него в онзи ден и си спомняше вълнението на баща си при вида на растението, което цъфтеше недалеч от пътеката. Истинска лилава кралица. Франсис не бе пожелал да пресади храста на друго място, от страх че няма да се аклиматизира върху друга почва. Бе купил терена, обработил земята и засял там издънки от същия храст. А лабораторията на „Ла Провансал“ в кратък срок произведе уникално етерично масло. Тогава Франсис реши да пусне на пазара лимитирана серия сапуни, които в памет на по-големия си син кръсти „Лу Реми“. Всяка година първият сапун бе запазван за Франсоаз - дар, който тя очакваше с огромно вълнение. Щом поемеше съкровището в ръка, се разнежваше безкрайно.