- Защо? Голямо момиче съм. Знаеш това, нали? Моят враг бе Мариус Гарбиани, нали така? Той е мъртъв. Значи нямам от какво да се боя.
- Ами какво ще кажеш за Морган Гарбиани?
Алесандра избухна в смях.
- Блестящ младеж, що се отнася до бизнеса, но що се отнася до всичко останало - момченце, мамино синче. Беше влюбен в мен. Тийнейджърска история. Бързо се утеши в Бъркли. Бедният Морган, та той и муха не може да убие... Гадно е все пак, че баща му свърши така. Искрено му съчувствам. А какво мисли Перо? Убийство заради пари? Отмъщение?
Батист осъзна, че няма смисъл да я плаши. Обади се на директора на „Еко дю Миди“, че ще закъснее, и тръгна след Алесандра.
Младата жена спря колата си в малкия двор на „Естамине“ и изтича да си вземе душ, а после се облече припряно и грабна от масата в хола грамадна купчина папки. Изведнъж нададе силен вик. В едно от креслата седеше Морган Гарбиани.
- Какво правиш тук?
- Чакам те - отговори и той с широка усмивка.
- Как влезе?
- Алесандра, дойдох да поговорим. Баща ми е мъртъв.
- Зная. Моите най-искрени съболезнования, Морган. Наистина съжалявам. И все пак как...
- Алесандра, бих искал да поправя злото, което ти е сторил.
- Това вече е минало. Стара история. Справих се.
- Мама страдаше много заради него. Разболя се и си отиде.
- Мога да си представя.
- Беше ли в течение за връзката на баща ми с майка ти?
- Да - прошепна смутено Алесандра.
Морган продължаваше да седи в креслото, кръстосал краката си. А тя се чудеше как ще го изгони. Съжаляваше, че отказа предложението на Батист да дойде с нея.
- Отдавна ли знаеш?
- Научих го вечерта преди Жулиен да умре.
- Аха! Аз пък бях в течение от самото начало.
Алесандра разбра, че няма никакъв смисъл да бъде груба с Морган, и въпреки че изпитваше твърде малко симпатия към него, реши да го изслуша. Морган й разказа, че бил единадесетгодишен, когато заварил баща си да чете някакви писма. Хвърлил се да го прегърне, за да го утеши, тъй като от очите му капели сълзи и се търкаляли по бузите му. Никога преди не го бил виждал да плаче. Мариус грубо го отблъснал и му изкрещял да излезе от стаята. Морган се досетил, че това не са делови писма, защото не били писани на машина, а на ръка. Не си намирал място и искал да разбере какво е причинило толкова мъка на баща му, обикновено така груб е него, е майка му, е всички. Цяла година ровил из къщата. Когато Мариус отсъствал, слизал в кабинета му. Бил завладян от натрапливата мисъл. Една нощ намерил писмата в кутия за архиви, между фактури отпреди десет години.
- Първото писмо в купчинката бе всъщност последното писмо, написано от майка ти. Зная съдържанието му наизуст. „Причинихме достатъчно зло, Мариус. Време е да възстановим душевния си мир. Не мога да ти позволя изявления като: „Флоране и Морган нямат никакво значение в равносметката“.
Алесандра усети удара право в лицето си. По един или друг начин, въпреки че в писмото Франсоаз оправдаваше постъпката си доста неясно, самата Алесандра все пак е била „в равносметката“. Също като баща си, Реми и Жулиен. И везните са натежали в тяхна полза. Лицето на Морган се бе разкривило от мъка. Мъката на малко момче, на дете, което не е в състояние да се защити от егоизма на родителите си. Морган заразказва за страданията на майка си. Бил неин довереник. След скъсването си е Франсоаз Арну, Мариус Гарбиани увеличил бройката на завоеванията си, а оттам -и униженията към жена си Флоранс, която се разболяла от рак заради поведението на баща му. Било твърде късно да я лекуват. Болестта била извършила смъртоносното си дело.
- Отмъстих за майка ми както можах. Той достатъчно бе използвал и двама ни. Отклоних фондове към сметки, които ползвах само аз. А той ми се доверяваше сляпо. Подписваше всичко, каквото му давах, без да проверява. Винаги е смятал, че стои над всички, че е непобедим и недосегаем. Не само крадях, без да ми мигне окото, но подготвях почвата да го вкарат в затвора.
- Морган! - изкрещя Алесандра.
Но синът Гарбиани не я чу и продължи излиянията си. Не събирал пари за себе си, а за нея - Алесандра. Също и за „Ла Провансал“, която баща му се канел да съсипе.
- Само че цъфна Ян Салк и щеше да развали всичко. Навря си носа, където не трябваше. Бе на две крачки от разкриването на офшорните сметки. Но вече никой няма да попречи на щастието ми.
- Искаш да ми кажеш, че.... - каза със заекване Алесандра, която трепереше от ужас и не довърши думите си.
- О, не. Не съм аз убиецът. За подобно нещо е достатъчно само човек да плати.
- А баща ти? - попита Алесандра с видимо усилие.
Морган не й отговори, а стана и отиде до прозореца на хола. Остана там дълго, съзерцавайки гледката. Алесандра не знаеше какво да прави. Предчувстваше, че ще научи още някаква истина. Обзе я паника. Морган се обърна с лице към нея.