Алесандра знаеше, че няма смисъл да настоява, за да разбере нещо повече. Поиска да узнае името на младия магьосник. Казваше се Бурнабе. Той й помогна да отнесе спящата Жустин в стаята й. А когато два дни по-късно тя се събуди, бе напълно променена. Пееше и се смееше, радваше се на насладите на живота. Изобщо не си спомняше за слоновете. А и Алесандра не й разказа странната сцена. Сети се за Сафиату и си спомни какво й бе обяснил Батист за слоновете и за баща й.
Като се завърнаха в Солт, за Жустин започнаха слънчеви младежки години. Най-изненадваща бе постоянната й загриженост за другите. Оказа се, че обича рисуването, и сподели тази си страст с баба си Франсоаз. Заяви, че след зрелостния си изпит ще учи рисуване в Академията по изобразителни изкуства в Париж. В Париж щеше да отиде и Матис Гранже, за да разгадава тайните на киното...