Телефонният номер беше записан на чисто бял лист за бележки, внимателно обрязан така, че да влезе в плика. Нито име, нито код на града — само седемцифрен номер. Взех бележките си от разговора с Моника и ги прегледах.
Какво пък, нямаше разлика. Интересно, помислих си аз, на какво е разчитала, като ми назоваваше имена без фамилии, ако така и така е възнамерявала да ми осигури дузина други способи да разбера това. Това само показва колко нелогично се държат хората, когато нещо ги безпокои. Те започват да говорят глупости, правят странен избор и после самите те не разбират кое ги е накарало да вършат такива неща. При следващата ни среща трябва да се държа по-внимателно, за да не я подтикна отново към това.
Хвърлих в кошчето втория празен плик и, обръщайки третия, изсипах съдържанието му на бюрото.
На дървената повърхност лежеше, проблясвайки с някаква синтетична защитна черупка, кафявото телце на мъртъв и изсушен скорпион. В основата на опашката беше пробита дупка, през която беше прекаран плетен кожен шнур — когато се сложеше на врата, скорпионът лежеше с главата надолу.
Побиха ме тръпки. В определени, имащи отношение към магическите сили кръгове, скорпионът е дяволски мощен символ, и този символ не се свързва с доброто. Ползвайки такова малко талисманче, можеш да направиш няколко действени и много гнусни заклинания. И после, ако го носиш на тялото си, а именно така се носят подобни нещица, острите крачета ще гъделичкат и ще бодат кожата, напомняйки за своето присъствие. Изсъхналото жило на края на опашката може да прониже кожата на всеки, който се опитва да прегърне собственика й. Малките, приличащи на рачи клещи могат да се заплетат в космите на мъжките гърди или да одраскат извивките на женските. Гадно, противно нещо. Не че е вредно само по себе си — но може да не се съмнявате, че който носи такова нещо на шията си, не носи добрина и радост с магията си.
Напълно е възможно Виктор Селз да се е оказал въвлечен в нещо истинско, нещо, което напълно е завладяло вниманието му. Изкуството на Магията може да причини това на хората — особено тъмните му страни. Ако се е обърнал към него в отчаянието си след уволнението, това, вероятно, обяснява внезапното му напускане. Много чародеи, или онези, които искат да стават такива, се отдръпват от света, вярвайки, че изолацията им позволява да се концентрират изцяло върху магията. Всъщност това не е вярно, но помага на слабите и неопитните да се отвличат по-малко.
А може би това изобщо не е талисман. Може просто да е любопитна вещ или сувенир, останала след пътуване до югозападните щати. Нямах възможност да узная със сигурност дали това нещо е служило за усилване на концентрацията или за събиране на магически сили — а още по-малко, дали е използвана за насочване на заклинание. Що се отнася до мен, изобщо не бих желал да използвам такова съмнително средство — по най-различни убедителни причини.
Какво пък, докато се опитвам да намеря този човек, ще се наложи да имам предвид и тази дребна мерзост. Може би тя не означава нищо. А може би означава, при това — много. Погледнах часовника. Четири без петнайсет. Подходящо време, за да се обадя в моргите да проверят дали няма да намерят в някоя от тях интересуващата ни особа, да я наречем Джон Доу — кой знае, може би разследването ми ще приключи още тази вечер — а после да мина през банката, да внеса пари по сметката си и да изпратя чек на хазяина.
Извадих телефонния указател и започнах да звъня по болниците. Не че това беше обичайната ми работа, но в нея няма нищо трудно, ако не броим обичайните проблеми, с които се сблъсквам когато използвам телефон: шумове, смущения, преплитане на разговорите. Ако нещо може да се повреди, то задължително ще се повреди.
В един момент ми се стори, че улових движение с края на окото си: едва забележимо помръдване на сушения скорпион, лежащ на бюрото ми. Замижах, после го погледнах по-внимателно. Не мърдаше. Много внимателно го опипах с чувствата си — като с невидима ръка, — опитвайки се доловя някаква следа от магическа енергия.
Нищо. Магията в него беше по-малко и от живота му.
Само не казвайте после, че Хари Дрезден се бои от умрели сушени насекоми. При цялата си подозрителност не възнамерявах това да пречи на работата ми.
Затова го подхванах с края на телефонния указател и го бутнах в средното чекмедже на бюрото. Далеч от очите — далеч от ума.
Излиза, че имам проблем с пълзящи, мъртви, отровни твари. Колко подходящо.