— Много ми е любопитно, за кого точно говорите?
Тя се облегна на стойката, отпусна брадичка на ръката си и ме погледна, примижавайки зад дългите си ресници. Едно от нещата, които ме поразяват у нея е това, че тя, безсрамно злоупотребявайки със своето обаяние и женственост, дори няма представа колко е привлекателна — разбрах това преди година, когато погледнах в душата й.
— Хари Дрезден — каза тя. — От вашата педантичност човек може да се побърка. — Очите й се свиха още по-силно. — Вие дори не погледнахте в деколтето ми — изтърси тя убийственото си обвинение.
Отпих от чашата си и махнах на Мак да налее и на нея. Той й наля.
— Виноват.
— Ама че мъже са се навъдили напоследък — оплака се тя. — Какво не ви е наред, Дрезден?
— Сърцето и душата ми са чисти — обясних аз. — Затова не можете да ме подкупите.
Тя ме гледа разочаровано цяла минута. После отметна глава назад и се разсмя. Смехът й също беше страхотен: гърлен, сочен. Когато се разсмя, аз все пак не се удържах и за миг погледнах под ризата й. Ето какви са те, чистите сърце и душа. Чистотата си е чистота, но рано или късно хормоните все пак си казват думата. Между другото аз, разбира се, не съм хлапе, не съм и сополив тийнейджър, но не съм и експерт в тези неща. Смятайте го за преобладаване на професионалната ми кариера над всички останали мои интереси, но никога не съм имал време за общуване с нежния пол. А когато намирах време, нещата не протичаха по най-добрия начин.
Сюзън притежаваше несъмнени достойнства: тя беше привлекателна, умна, сексапилна, целите й бяха прости и ясни и тя ги преследваше упорито и искрено. Тя флиртуваше с мен, защото й трябваше информация, но и защото ме смяташе за привлекателен. Понякога тя получаваше това, което искаше. Друг път — не. Този случай беше твърде горещ за „Влъхва“ — можеше да се опарят. Освен това, ако Мърфи разбереше, че съм промълвил и дума на някого за това, какво се е случило, би ме изяла с парцалите.
— Ето какво ще ви кажа, Хари — каза тя. — Нека направим така: аз ще задавам въпроси, а вие ще ми отговаряте с „да“ или „не“. Става ли?
— Не — кратко отговорих аз.
Дявол да я вземе. Не ставам за лъжец, и това можеше да се разбере и ако нямаш толкова мозък, колкото Сюзън.
В очите й пламна весело, злобничко огънче.
— Томи Том бил ли е убит от паранормално същество или способ?
— Не — упорито повторих аз.
— Не, в смисъл „не чрез паранормален способ“, или в смисъл „не от същество“?
Погледнах косо към Мак, сякаш го молех за помощ. Мак не ми обърна внимание. Мак не взема ничия страна. Мак е дяволски умен.
— Не, в смисъл „няма да отговарям на въпроси“.
— Полицията има ли някакви улики? Заподозрени?
— Не.
— Ти самият заподозрян ли си, Хари?
— Не. — Не беше най-приятната мисъл. — Сюзън… — започнах аз, загубил търпение.
— Ще откажете ли да вечеряте с мен събота вечерта?
— Не! Аз… — В този момент осъзнах какво е казала и замижах. — Какво?
Тя се усмихна, наведе се към мен и ме целуна по бузата. Устните й, на които толкова се възхищавах, и на допир бяха страхотни. Много, много страхотни.
— Супер — каза тя. — Ще ви взема от вас. Да кажем, в девет?
— Пропуснах ли нещо? — попитах аз.
Тя кимна; тъмните й очи весело заискриха.
— Ще ви осигуря фантастична вечеря. Били ли сте във ВИП? В „Амбасадор-Ист“?
Поклатих глава.
— Пържолите там са страхотни — увери ме тя. — И атмосферата е много романтична. Сакото и вратовръзката са задължителни. Е, ще намерите ли?
— Ъ-ъ… да? — предпазливо отвърнах аз. — В смисъл, това е отговор на въпроса дали ще дойда с вас, нали?
— Не — усмихнато отговори Сюзън. — Това е отговорът, който измъкнах с хитрост, така че там всичко е ясно. Просто исках да се убедя, че имате и други дрехи освен дънки и яке.
— Ох. Да — само казах аз.
— Супер — повтори тя, целуна ме още веднъж по бузата, стана и взе чантата си. — Значи, разбрахме се: в събота. — Тя се отдръпна и ме погледна с усмивка. Това беше поглед на убийца — зноен, примамващ. — Ще дойда. Във вечерна рокля.
Тя се обърна и излезе. Погледах след нея. Челюстта ми се плъзна от бара и увисна до пода.
За какво се договорих току-що? За среща? Или за разпит?
— И за едното, и за другото, най-вероятно — измърморих аз.
Мак постави пред мен картофките и сандвича ми. Мрачно измъкнах от джоба си няколко банкноти и прибрах рестото.
— Тя няма да прави нищо друго, освен да се опитва да измъкне от мен информацията, която не бива да й давам — въздъхнах аз.
— Ъхъ — съгласи се Мак.
— И защо се съгласих?