Мак сви рамене.
— Тя е красива — казах аз. — Умна. Сексапилна.
— Ъхъ.
— Всеки мъж с кръв, а не с вода във вените би постъпил така.
— Хм — изсумтя Мак.
— Е, може би — освен теб.
Мак леко се усмихна, явно поласкан.
— И все пак, от цялата тази работа няма да получа друго, освен неприятности. Сигурно съм се побъркал, щом се съгласих. — Взех сандвича си и въздъхнах.
— Дрънкало — каза Мак.
— Не, тя наистина е умна.
Лицето на Мак се освети от една от редките му усмивки, които го правеха да изглежда по-млад, почти момче.
— Не тя — каза той. — Ти.
Заех се с храната. И бях принуден да призная, че той е прав.
Това внесе някои промени в плановете ми. Моята идея да се разходя около Селзовската къща на езерото и да поровя за информация имаше смисъл само през нощта. Утрешната нощ вече беше заета с разговора с Бианка, защото имах силното подозрение, че Мърфи и Кармайкъл няма да измъкнат нищо от нея. Всичко това означаваше, че ще трябва да се влача до Лейк-Провидънс днес, понеже съботната нощ вече се изключваше заради срещата със Сюзън — или поне първата й половина.
Устата ми пресъхна от мисълта с какво може да се окаже заета втората половина на нощта. Тук вече не можеш да кажеш нищо предварително. Тя ме подведе, представи ме като последния глупак и, може би, ще изпробва всички трикове от арсенала си, за да измъкне повече информация за понеделнишкия брой на „Влъхва“. От друга страна, тя беше сексапилна, умна, и най-малкото ми симпатизираше. Това намекваше, че нещата може да не се ограничат само до вечеря и разговор. Нали така?
Въпросът обаче е дали исках това?
Всичките ми отношения с жените приключваха по жалък начин, започвайки с първото ми, юношеско увлечение. Е, разбира се, повечето хлапета претърпяват неуспех в първата любов.
Само че почти никой от тях не убива въвлеченото в това момиче.
Постарах се да превключа на други мисли преди да предизвикам поток от стари спомени.
Малко след това излязох от „МакЕнъли“, носейки дадения от Мак тежък пакет с кратката бележка „Мистър“ вместо обяснение. Шахматната партия в ъгъла продължаваше и играчите седяха, обгърнати от облак ароматен дим от лулите им. Вървейки към автомобила си, се опитвах да определя как да се държа със Сюзън. Струва ли си да почистя и подредя бърлогата си? И, между другото, имам ли всички съставки за заклинанията, които ще ми се наложи да използвам в езерната къща тази вечер? Дали Мърфи няма да ме залови, че говоря с Бианка?
Сядайки в колата, все още усещах на бузата си целувката на Сюзън.
Объркано тръснах глава. Казват, че ние, чародеите, сме хитри. Повярвайте ми — нашата хитрост е безполезна, напълно безполезна срещу жените.
Глава 6
Когато се върнах в къщи, Мистър го нямаше. За всеки случай поставих храна в паничката му. Рано или късно той ще ми прости късните прибирания. Взех от кухнята всичко, което ми е нужно: прясно изпечен хляб без консерванти, мляко, мед, прясна ябълка, остър сребърен нож за писма, още малко храна на поднос, паничка и чаша, която сам бях издялал от къс тиково дърво.
После се върнах в колата. Моят Син Бръмбар вече не беше син — откакто се наложи да заменя и двете врати, отляво — зелена, отдясно — бяла, а и капакът на багажника отпред го замениха със същия, но червен. Впрочем името му така си и остана. Майк е страхотен механик. Той никога не пита що за сила е прогорила дупка в капака на багажника, нито за това, чии стоманени нокти са разкъсали и двете врати. Такава помощ е неоценима.
Запалих Бръмбара и го подкарах по E–94, покрай брега на езерото Мичиган. За кратко навлязох в територията на Индиана и почти веднага — през границата на щата — в самия Мичиган. Лейк-Провидънс е скъп, престижен участък с големи имения и просторни участъци. Земята тук струва скъпо. Сигурно Виктор Селз е изкарвал добри пари в предишната си работа, в „СилвърКо“, щом е можел да си позволи да строи тук.
Минаващият покрай езерото път се гънеше между високи дървета и ниски хълмове. Къщите бяха нарядко, на няколкостотин метра една от друга. Почти всички участъци бяха с огради и влизането в тях се извършваше от дясната страна на пътя, срещу езерото. Имението на Селз беше единственото, намиращо се между езерото и пътя.
Към къщата водеше равен, посипан с чакъл, ограден от дървета път. Площта на малкото полуостровче, влизащо в езерото, беше достатъчна за къщата и малък пристан, на който нямаше нито една лодка. Самата къща беше малка — в сравнение с останалите тукашни постройки. Двуетажна, много модерна — изобилие от стъкло и дърво, обработено по такъв начин, че вече не приличаше на дърво, а по-скоро на пластмаса. Пътят завиваше зад къщата и свършваше с паркинг, достатъчно голям, за да играеш баскетбол на него — между другото, тук имаше табло и мрежа, а над паркинга се издигаше дървената веранда на втория етаж.