Известно време Тук се колебаеше, пърхайки назад-напред над подноса, но с всеки кръг бавно се приближаваше. Феи и мед. Мушици и пламък. Тук беше хващан така няколко пъти, но духчетата не се отличават с дълга памет, а и не им е в природата да си променят навиците. Но все пак затаих дъх.
Най-накрая духчето докосна земята, грабна хляба, потопи го в меда и впи зъбките си в него. Чу се едва доловимо изщракване: кръгът се затвори.
Тук реагира незабавно. Той издаде пронизителен вопъл — като попаднал в капан заек — и отчаяно запърха с крила, опитвайки се да отлети обратно към езерото. Само че, достигайки до границата на невидимия кръг, той се вряза в нещо, неотстъпващо по здравина на тухлена стена. От сблъсъка около него се разнесе облаче сребърен прах. Той изръмжа и пльосна фейския си задник на земята.
— Как не се досетих! — извика той, когато излязох от дърветата. Гласът му звучеше високо, но приличаше по-скоро на детски, а не като чуруликането на феите от анимационните филмчета. — Сега си спомних къде съм виждал тази паница! Ах ти, гаден, дълъг, дългонос, плоскостъп смъртен червей!
— Здравей, Тук — казах аз. — Помниш ли какво се разбрахме миналия път, или трябва да повтаряме всичко отначало?
Тук ме изпепели с поглед и гордо тупна с краче. От удара в земята се вдигна ново сребристо облаче.
— Пусни ме! — настоя той. — Пусни ме, иначе ще се оплача на Кралицата!
— Ако не те пусна — отбелязах аз, — няма да можеш да се оплачеш на Кралицата. И освен това, знаеш много добре какво ще каже тя на дребно духче, което е било толкова глупаво, че да попадне в капан заради мляко и мед.
Тук възмутено скръсти ръце на гърдите.
— Предупредих те, смъртни. Освободи ме незабавно, ако не искаш да изпиташ върху себе си цялата ужасна, безпощадна, непреодолима сила на фейската магия! Ще накарам зъбите ти да изгният и да изпадат от устата ти! Очите от орбитите им! Ще напълня устата ти с тор, а ушите с червеи!
— Давай, пробвай — казах аз. — А после ще поговорим за това, какво трябва да направиш, за да се измъкнеш от този кръг.
Знаех, че блъфира. Така се случваше всеки път, но той не помнеше подробностите. Когато живееш няколкостотин години, забравяш много дреболии. Тук се намръщи и отново тупна с краче.
— Наистина, Хари, можеше поне да се престориш, че си се изплашил.
— Извинявай, Тук. Нямам време.
— Време, време… — измърмори Тук. — Вие, смъртните, само за това мислите. Всички говорят само за това време! Цели градове се лутат като проклети, пищейки, че закъсняват, и свирят с глупавите си клаксони. А преди, вие, хората, можехте да се справяте с времето.
Търпеливо изслушах нравоученията му. Все едно, Тук не можеше да говори дълго на една тема.
— Помня народа, който живееше тук преди да дойдете вие, бледоликите. Те никога не се притесняваха от язва или… — погледът на Тук отново се задържа върху млякото, меда и хляба. Той замълча, направи крачка към подноса, взе остатъка от хляба и го изяде, топейки го в меда; припряно-алчните му движения напомняха на птичи.
— Страхотно плюскане, Хари. Не е като боклука, който понякога ни попада.
— Консерванти — поясних аз.
— Да им… — Тук дълго се задържа около чашката с мляко, после легна по гръб и доволно поглади закръгленото си коремче. — Добре — каза той. — А сега ме пусни.
— Не толкова бързо, Тук. Преди това ми трябва нещо от теб.
— Ох, тези чародеи — навъси се Тук. — Вечно им трябва нещо. Сякаш не мога да ги закопая в земята. — Той стана и гордо скръсти ръце на гърдите, гледайки ме така, сякаш беше по-висок от мен. — Е, добре — снизходително изръмжа той. — Щом е така, ти обещавам изпълнението на една-единствена малка молба — като изключение, от благодарност за угощението.
Постарах се да запазя невъзмутимото изражение на лицето си.
— Ти си много добър.
Тук изсумтя и по някакъв начин успя да ме погледне от горе на долу.
— Всъщност в мен са съчетани мъдрост и милосърдие.
Аз кимнах, сякаш наистина виждах проява на дълбока мъдрост.
— Така-а… Слушай, Тук, искам да знам дали си бил на това място през предишните няколко нощи, или познаваш някого, който е бил. Търся един човек, и той, може би, е идвал тук.
— А ако ти кажа — заяви Тук, — в замяна ти ще разкъсаш кръга, който, без съмнение, само по чиста случайност ме задържа тук. Правилно ли разбрах?