През следващите няколко месеца Мистър възстанови душевното си равновесие. Освен това възприе убеждението, че именно той е законният обитател на апартамента, а аз съм натрапник, който той по милост допуска да поживее в неговата собственост. В описвания момент той ме погледна и недоволно измяука.
— Мислех, че още си на среща — казах аз.
Той се приближи до мен и игриво се потърка в коляното ми. Залитнах, улових се за стената, за да не падна, и отключих вратата. Мистър влезе първи, сякаш другояче не можеше да бъде.
Апартаментът ми се състои от гостна — не особено просторна стая с кухненска ниша в ъгъла и голяма камина до стената. През вратата в противоположната стена може да се влезе в друга стая, моята спалня и баня, а през люк в пода — в мазето, където съм направил лабораторията си. В гостната е пълно с вехтории: целият под е застлан с килими, стените са окичени с гоблени, всички хоризонтални повърхности са покрити с разни дреболии, а в претъпканите до краен предел книжни рафтове някога задължително ще въведа ред.
Мистър се отправи директно към мястото си до камината и настоя за топлина. Аз послушно разпалих камината и керосиновата лампа. Е, да, имам и електричество, и други неща, но те толкова често отказват, че не виждам смисъл да ги използвам. А и предпочитам да не рискувам с газовото отопление. Предпочитам да имам работа с прости неща като камина, свещи и керосинова лампа. Печката ми също е на въглища, а коминът стига, за да извежда почти всичкия дим, макар че целият апартамент се увонява на пепел, каквото и да правех.
Свалих якето и преди да сляза в лабораторията, навлякох халата си от плътен бархет. Уверявам ви, всички чародеи използват мантии именно по тази причина. В лабораторията е твърде студено, за да стоиш без връхна дреха. Взех свещта, спуснах се по стълбата в мазето и запалих там няколко лампи, две горелки и керосиновия нагревател в ъгъла.
Неравните огънчета на лампите осветиха дълга маса насред стаята, още няколко маси покрай трите стени и свободно пространство до четвъртата стена, където бях инсталирал кръг от медна тръба, закрепвайки го чрез заковани в циментовия под скоби. Рафтовете над масите бяха затрупани с празни клетки, кутийки, бурканчета, всевъзможни контейнери, няколко гарафи със странна форма, няколко кожи, малко прашни фолианти, голяма купчина тетрадки, изписани с моите криволици, а така също — бял човешки череп.
— Боб — повиках аз, разчиствайки си място на централната маса; кутиите, пакетите от храна и пластмасовите чашки полетяха на пода, право в медния кръг. — Боб, събуждай се!
Тишина. Заех се да свалям нужните ми предмети от рафтовете.
— Боб! — повторих аз, този път по-силно. — Събуждай се, поспаланко!
В празните очни орбити на черепа се разгоряха две огънчета, трепкащи като пламъчета на свещи.
— Не стига — произнесе черепът, — че не ми дават да спя. Ами не ми дават да спя, обиждайки ме с груби думи. Какво толкова е станало, че ме будиш с груби оскърбления?
— Стига си мрънкал — весело го прекъснах аз. — Трябва да поработим.
Боб-Черепът промърмори нещо на древен френски. Тоест, аз реших, че е на древен френски, макар че загубих нишката на фразата, щом премина към подробностите от жабешката анатомия. Той се прозя, зъбите му изскърцаха, когато челюстта му се затвори. Всъщност Боб не беше череп, а дух на въздуха — нещо като фея, но не съвсем. Той живееше в черепа, приготвен за него преди няколкостотин години, и работата му беше да запомня. По напълно очевидни причини не мога да използвам компютър, за да пазя информация, или да следя бавно променящите се закони на квазифизиката. Вместо това имам Боб. През целия си живот той е работил с много чародеи и това му беше осигурило богат опит, а също така и известно високомерие в поведението.
— Да им… тези чародеи — изръмжа той.
— Не ми се спи; хайде да забъркаме няколко еликсира, а?
— Сякаш имам някакъв избор — въздъхна Боб. — Какво става при теб?
Накратко го посветих в събитията от изминалия ден. Той подсвирна (което не е толкова просто, като вземем предвид липсата на устни).
— Звучи гнусно — отбеляза той.
— По-гнусно няма накъде — съгласих се аз.
— Ето какво ще ти кажа — заяви той. — Вземи ме да се разходя и ще ти подскажа как да се измъкнеш от всичко това.
Напрегнах се.
— Боб, веднъж вече те вземах с мен. Помниш ли?