Той кимна мечтателно, одрасквайки дървото с костите си.
— В дома на търпимостта. Как да не го помня.
Аз изсумтях и сложих да се топли вода над една от горелките.
— Би трябвало да си дух на разума. Просто не проумявам защо толкова се интересуваш от проблемите на секса.
— Разбери, Хари — в гласа на Боб се чуха обидени нотки, — това е само от академичен интерес.
— Така ли? Знаеш ли, струва ми се несправедливо да позволявам на твоята академия да шпионира хората в собствените им домове.
— Чакай малко! Моята академия не просто шпионира…
Вдигнах предупредително ръка.
— Млъкни. Дори не искам да слушам.
— Ти принизяваш святи за мен понятия, Хари — измърмори той. — Ти, така да се каже, оскърбяваш мъжкото ми начало.
— Боб — възмутих се аз. — Та ти си череп. Какво, по дяволите, мъжко начало? Даже няма как да те обиди човек.
— Така ли? — разпали се Боб. — Я се погледни ти, Хари! Какво, имаш ли приятелка? Пфу! Повечето мъже си намират по-приятни занимания за през нощта, отколкото да си играят на млад химик!
— След като стана дума — козирувах аз, — в събота вечерта съм на среща.
Огънчетата в очните орбити на черепа смениха цвета си от оранжево на червено.
— Леле! — изпищя той. — И каква е? Хубава ли е?
— Смугла — казах аз. — Тъмни коси, тъмни очи. Краката й са такива, че направо да пукнеш. Умна и сексапилна като дявол знае какво.
— Надявам се, че ще поиска да огледа лабораторията — хихикна Боб.
— Забрави за тези глупости.
— Не, наистина — не се отказваше Боб. — Ако е толкова страхотна, за какво си й ти? Та ти, нека си кажем честно, не си сър Хавейн, нали?
Сега беше мой ред да се обидя.
— Харесвам й — казах аз. — Какво, толкова ли е невероятно?
— Хари, Хари — проточи Боб, а огънчетата в очите му издевателски примигнаха. — Ама изобщо, кажи честно, разбираш ли от жени?
Мълчаливо наблюдавах Боб около минута, а после осъзнах, че проклетият череп може би е прав. Не мога да кажа, че осъзнаването на този факт ми беше приятно. Само че, макар и за нищо на света да не бих му го признал, той беше прав.
— Ще приготвим еликсир за бягство — казах му аз. — И не възнамерявам да кисна тук цяла нощ, така че нека се захващаме за работа, става ли? Помня рецептата само до половината.
— Когато приготвяш един еликсир, Хари, винаги ще се намери място и за втори. Сам знаеш това.
В това беше прав. Процесът на приготвяне на еликсир по метода на алхимията включва основно варене, смесване и чакане. Винаги можеш да заложиш две рецепти, и времето ще ти стигне и за двете. Понякога даже и за три, макар че това изисква допълнителни усилия.
— О’кей, ще направим две порции за запас.
— Как пък не! — възмути се Боб. — Това не е интересно. Трябва да си обогатяваш опита. Опитай нещо ново.
— Например?
Огънчетата в очите на Боб весело ми намигнаха.
— Любовен еликсир, Хари! Любовна отвара! Щом като не ме извеждаш на разходка, позволи ми да направя поне това. Духовете са ми свидетели, та ти можеш да го използваш и тогава…
— Не — решително заявих аз. — Няма да стане. Никакви любовни отвари.
— Отлично — съгласи се той. — Няма любовна отвара — няма и еликсир за бягство.
— Боб… — заплашително казах аз.
Огънчетата в очите на черепа угаснаха.
Заръмжах. Бях дяволски уморен и дяволски ядосан, а дори и в най-благоприятните ситуации не съм особено приятен събеседник. Направих крачка напред, хванах Боб за скулите и го разтръсках.
— Ей, Боб! — извиках аз. — Я излизай! Или ще взема този проклет череп и ще го пусна в най-дълбокия кладенец, който намеря! Кълна се, че ще те завра на такова място, където никой и никога няма да може да те намери!
Очите светнаха за момент.
— Няма да го направиш. Твърде съм ценен. — И отново изгаснаха.
Стиснах челюсти, едва сдържайки се да не тресна черепа в каменния под. Направих няколко дълбоки вдишвания, призовавайки на помощ няколкото години чародейска подготовка и успях да не изпадна в истерия — не разбих този гаден дух на малки парченца. Вместо това оставих черепа обратно на рафта и бавно преброих до трийсет.
Можех ли сам да приготвя еликсира? Може би. Само че не можех да се отърва от неприятното чувство, че тогава ефектът му няма да е този, който ми е нужен. Приготвянето на еликсири е тънка материя и страшно много зависи от дреболиите. Не като заклинанията — те са основани по-скоро на интензивността на помислите. И, освен това, ако наистина приготвя любовна напитка, не е задължително да я използвам, нали? При всички положения тя ще запази силата си само няколко дена… е, най-много до уикенда. Така че нямаше нищо лошо.