— Страхотно — одобрително каза Боб. — Точно както го предписва лекарят. Така, сега ни трябва пепел от страстна любовна бележка.
Объркано погледнах към черепа.
— Ъ-ъ… Боб. Такива неща са ми в недостиг.
— Как не се сетих? — изсумтя Боб. — Погледни рафта зад мен.
Послушах съвета му и открих там два любовни романа с невероятно съблазнителни девици на корицата.
— Ей! Откъде имаш това?
— От последното ми излизане навън — невъзмутимо отвърна Боб. — Страница сто седемдесет и четвърта, абзацът, започващ с думите: „Нейните млечнобели гърди…“. Намери ли го? Скъсай страницата, изгори я и добави пепелта към сместа.
Задавих се.
— Мислиш ли, че ще стане?
— Хей, жените поглъщат това на един дъх. Повярвай ми.
— Добре — покорно въздъхнах аз. — Каква ще е съставката за душата?
— Така-така… — засмя се Боб, поклащайки се възбудено напред-назад с долната си челюст. — А сега остава само чаена лъжичка счукан елмаз и работата е в кърпа вързана.
Уморено потърках очи.
— Елмаз? Нямам елмази, Боб.
— Досетих се. Ти си беден, затова жените не те обичат. Добре тогава, скъсай половин стотачка на малки парченца и я пусни там.
— Петдесетдоларова банкнота? — повторих аз.
— Парите — поясни Боб — са много сексуални.
Помърморих, извадих от джоба си последните петдесет долара, старателно ги накъсах и ги пуснах в сместа.
Следващият етап изискваше известни усилия. След като смесите всички необходими съставки, трябва да им осигурите достатъчно енергия, за да ги приведете в действие. Всъщност в еликсира са важни не толкова физическите съставки, колкото техния смисъл, значението им за онзи, който приготвя отварата. Е, и за онзи, който ще я използва.
Магическата енергия има много източници. Тя може да произтича от нещо особено (най-често — от впечатляващо място като вулкана Сент-Хелънс или Стария Верен — знаменитият гейзер в Йелоустоун), или от изкуствено съоръжение, съпоставимо по мащаб със Стоунхендж, или от хората. Най-добрата магия винаги идва от хората. Понякога това е чисто мислено усилие, само воля. Понякога това са чувствата и емоциите. Всичко това е напълно подходящо за гориво, с което да се разпали, образно казано, магическият огън.
Та така, за да разпаля този огън имах предостатъчно тревоги, предостатъчно раздразнение и дявол знае колко — глупава упоритост. Мърморех над еликсирите нужните фрази на квазилатински, усещайки на границата на физическите си чувства нарастващо съпротивление. Събрах цялата си тревога, цялата си злоба и цялата си упоритост в голяма топка и я хвърлих в стената от съпротивление, подсилвайки я със силата и интонацията на думите. И в този момент магията внезапно ме напусна, оставяйки ми чувство за зееща празнота.
— Харесва ми — отбеляза Боб, когато и двата еликсира се обвиха със зелен дим и започнаха да хвърлят горещи пръски.
Поседнах на стола и свалих еликсирите от огъня, за да изстинат. Бях останал без сили и се чувствах така, сякаш ме бяха натоварили с цял тон тухли. Когато смеските изстинаха, ги налях във флакони, които надписах с неизмиваем магически флумастер — колкото се може по-ясно. Що се отнася до еликсирите, предпочитам да избегна каквато и да е бъркотия — след онзи случай с еликсирите за невидимост и за растеж на косата, когато се опитвах да пусна що-годе прилична брада.
— Няма да съжаляваш, Хари — увери ме Боб. — Това е най-добрият еликсир, който някога съм правил.
— Не ти, а аз. — Бях толкова уморен, че никаква дреболия като вероятна екзекуция не можеше да ме удържи от сън.
— Разбира се — съгласи се Боб. — Както ти харесва, Хари.
Обиколих стаята, изгасих свещите и керосиновият нагревател, после се измъкнах по стълбата, без дори да се сбогувам. Боб доволно се хилеше зад мен.
Добрах се до кревата и рухнах в него. Обикновено Мистър се вмъкваше веднага след мен и се настаняваше да спи върху краката ми. Почаках, и след няколко секунди той се появи и легна да спи, мъркайки като малък мотор.
Вече заспивайки, се опитах да подредя в ума си програмата за следващите ден-два. Да поговоря с вампирката. Да изясня местоположението на изчезналия мъж. Да избегна наказанието на Белия Съвет. Да намеря убиеца.
Преди той да ме е намерил първи.
Неприятна мисъл — но аз реших, че няма да се притеснявам за всякакви глупости, настаних се по-удобно и заспах.
Глава 9
В петък вечерта се отправих на среща с Бианка. С вампирката.
Разбира се, не тръгнах просто така. В леговището на лъва, така да се каже, не се ходи без да се подготвиш. Преди това трябва поне да закусиш стабилно.