Напълно оглупявах от нея. Този неин глас навяваше сънища като онези, които на сутринта ужасно ти се иска да си спомниш по-подробно. Изражението на лицето й обещаваше да ми покаже такива неща, за каквито не се говори, ако само й дам такъв шанс. Работата, Хари. Мисли за работата.
Има дни, когато просто ненавиждам тази своя работа.
— Кога разговаряхте с нея за последен път?
Тя дръпна още веднъж от цигарата си и този път забелязах едва забележимото треперене на пръстите й, което тя моментално прикри. Но недостатъчно бързо. Тя нервничеше. Нервничеше толкова много, че пръстите й трепереха и аз преразгледах поведението й. Тя се преструваше на похотлива улична котка, предизвиквайки не мозъка ми, а хормоните, опитвайки се да ме отвлече от темата, да не ми позволи да открия нещо.
Не съм някой ненормалник. Можете да ме разсеете с хубаво личице или тяло — като всеки що-годе млад мъж. Линда Рандъл играеше тази роля страхотно. Но не обичам, когато ме правят на глупак.
Е, госпожице Секс-Богиня, какво криете от мен?
Прокашлях се и колкото се може по-равнодушно попитах:
— Та, кога за последен път сте говорили с Дженифър Стентън, госпожице Рандъл?
Тя ме погледна с присвити очи. Каквато и да беше, не бе глупачка. Разбираше, че прозирам през преструвките й. От флиртуващата интонация не остана и следа.
— Ченге ли сте? — попита тя.
Поклатих глава.
— Честна бойскаутска, не съм. Просто се опитвам да изясня какво се е случило с нея.
— Мамка му — тихо каза тя. После изстреля фаса си през прозореца и пусна голям облак дим. — Чуйте какво. Ще ви кажа нещо, но ако се появи ченге, не ви познавам. Ясно ли е?
Кимнах.
— Говорих с Джен в сряда вечерта. Тя ми позвъни. Томи имаше рожден ден. Тя предлагаше да се съберем тримата. — Тя изкриви уста. — Така да се каже, да се възсъединим.
Огледах се и се наведох по-близо до прозореца.
— Отидохте ли?
Очите й се замятаха неспокойно като на котка, оказала се затворена в тясна стая.
— Не — каза тя. — Трябваше да работя. Исках, но…
— Тя каза ли нещо необичайно? Нещо, от което да заподозрете, че е в опасност?
Тя отново поклати глава.
— Не, нищо такова. Ние всъщност не говорихме много. И почти не се срещахме, след като напуснах „Кадифения салон“.
Намръщих се.
— Знаете ли дали се е занимавала с нещо друго? Дали е била въвлечена в нещо, което може да й навреди?
Тя поклати глава.
— Не, не. Нищо такова. Това не е в неин стил. Тя беше прекрасна. Много момичета постепенно… загниват ли, що ли. Само не и тя. Тя можеше да накара хората да се почувстват различни, по-добри. — Тя се отвърна. — Аз не можех така. Всичко, което умеех, беше да им помогна да се отпуснат малко.
— Нищо повече ли не можете да ми кажете? Нищо ли не се сещате?
Тя сви устни и поклати глава. Поклати глава — и с това ме излъга. Знаех го със сигурност. Тя се затвори, сви се, но ако наистина нямаше какво да ми каже, нямаше да се опитва да го скрие. Тя със сигурност знаеше нещо — освен ако просто не съм я настъпил по мазола, както направих преди час с Бианка. Във всеки случай не разчитах, че ще ми каже още нещо.
Свих юмруци с досада. Ако Линда Рандъл нямаше информация за мен, отново бях в задънена улица. И успях да уязвя чувствата на още една жена — вече втората за тази вечер. Не, Дрезден, направо си снайперист. Дори като се има предвид, че едната от тях не е съвсем жена.
— Но защо — попитах аз, без да успея да помисля какво питам. — Защо работиш като проститутка?
Тя отново ме погледна и се усмихна. Видях как нещо в нея отново се промени, включвайки онази животинска страст, с която ме посрещна отначало. И все пак в нея се водеше някаква вътрешна борба, която очите й не можеха да скрият. Бързо отклоних поглед, преди да съм видял повече. Не знам защо, но ми се струваше, че не искам да видя онова, което се намираше в душата на Линда Рандъл.
— Защото се занимавам с това, господин Дрезден. На някои хора им трябва алкохол. Или наркотици. А на мен — оргазми. Секс. Страст. Просто още един вид зависимост. В този град ги има колкото поискаш. — Тя погледна към изхода на терминала. — След любовта това е най-страхотното нещо. И то ме задържа на работа. Моля да ме извините.
Тя отвори вратата. Бързо се отдръпнах и извърнах, за да й направя място да излезе. С големи крачки — краката й сякаш започваха от шията — тя заобиколи колата и отвори багажника.