— А-ало?
— Здрасти — казах аз. — Вие ли сте доставчикът, който е доставял пица в…
— Слушайте — възбудено ме прекъсна той. — Вече казах, че много съжалявам. Няма да се повтори.
За момент замижах; бях напълно объркан.
— Кое няма да се повтори?
— Исусе! — възкликна той. Чух как той отива някъде, после музиката и гласовете в задния фон рязко заглъхнаха — изглежда беше влязъл в друга стая и беше затворил вратата след себе си. — Слушайте — повтори той едва ли не през плач. — Нали ви казах, че на никого нищо няма да кажа. Само малко надникнах. Нищо лошо не съм направил, нали така? Никой не отвори вратата, е, аз какво можех да направя? — гласът му пресекна. — Добре, забавлявахте се там, и какво? Това си е ваша работа. Нали така?
Отчаяно се опитвах да разбера за какво говори това хлапе.
— Какво точно видя, Джек? — попитах аз.
— Не съм видял лица, нито едно — увери ме той с хленчещ глас. После неуверено се изхили и се опита да се пошегува. — Има места, които бяха по-интересни за гледане от лицата. А и какво, по дяволите, ме интересува какво правите в дома си? Или вашите приятели, или който е бил там. И не се притеснявайте заради мен. Няма да кажа нищо, на никого. Следващият път просто ще оставя пицата пред вратата и няма да чакам, става ли?
Приятели — в множествено число. Интересно. Хлапето наистина беше нервно. Сигурно все пак е видяло нещо. И все пак усещах, че скрива нещо, опитвайки се да не говори за това.
— И какво още? — попитах аз, стараейки се да говоря колкото се може по-спокойно и неутрално. — Видял си още нещо. Какво беше?
— Не е моя работа — припряно измърмори той. — Не е. Слушайте, не бива да задържам телефона. Звънят ни за поръчки. Сега е петък вечерта, работа има колкото искаш.
— Какво — ясно и разделно произнесох аз — още?
— Ох, мамка му — изхлипа той с треперещ глас. — Слушайте, не бях заедно с онзи. Не знам кой е. И не съм му казвал, че у вас има оргия. Честна дума, не съм. Боже мой, господине, не ми трябват повече неприятности.
Изглежда, Виктор Селз разбираше от вечеринки. И как да плаши хлапета — също.
— Още един въпрос и забравяме за това — казах аз. — Кого видя там? Разкажи ми за него.
— Не го познавам. И не съм го виждал преди. Някакъв пич с фотоапарат. Заобиколих къщата — помислих, че задната врата може да е отключена — е, и надникнах вътре. Само за секунда надникнах. А онзи стоеше там, целият в черно и щракаше с апарата си. — Той помълча, сякаш някой почука по затворената врата. — О, Господи, трябва да вървя. Не ви познавам. Нищо не знам. — Чуха се крачки, после — затварянето на слушалката.
Окачих своята слушалка и се върнах до взетата от Джордж таратайка. През целия път до вкъщи обмислях онова, което успях да разбера.
Някой друг бе звънял в „Пица-Експрес“ малко преди моето обаждане. Още някой се е интересувал от хлапето-разносвач. Кой ли?
Е, разбира се, Виктор Селз. Проследява всички, които знаят нещо за него, за заниманията му в къщата край езерото. Виктор Селз, който си е устроил през онази нощ мъничко забавленийце. Може би се е напил, а може би някой от гостите му се е напил и е поръчал пица — и сега той заличава следите.
От което следва, че Виктор е знаел, че някой го наблюдава. По дяволите, сега вече бях сигурен, че той е бил в къщата, когато ходих там миналата вечер. Това правеше нещата още по-интересни. Много по-интересни. Изчезналият човек, който не иска да бъде намерен, може да стане опасен, ако го шпионират.
А фотографът? Онзи, който се е криел под прозорците и е заснемал любопитни кадри? Порових в джоба на якето си и напипах кръглата кутийка от филмова лента. Сега вече беше ясно откъде се е появила. Но защо някой ще отиде там, за да снима Виктор и приятелчетата му? Може би Моника е наела още някого, някой частен детектив, а не ми е казала? Или това просто е бил някой от съседите, вманиачен по порното? Трудно е да се каже. Тайните ставаха все повече.
Спрях „Студбейкъра“ на паркинга пред дома ми и изгасих мотора. После поседях малко, обобщавайки резултатите от изминалата вечер. Загадки — колкото искаш. Постижения — нула.
Разследването ми за Моника Селз ме отведе до съпруга, който устройва диви оргии в лятната си къща, загубил е работата си и полага сериозни усилия да не бъде намерен. Може би има тежка форма на мъжки климакс. Моника не правеше впечатление на жена, която ще приеме такива новини леко и благосклонно — по-вероятно е да ги пренебрегне и да ме нарече лъжец, ако й разкрия истината. Но тази история поне заслужаваше да й отделя още малко внимание. Можех да добавя в сметката още няколко работни часа и, може би, да спечеля още малко пари. Наистина, до момента не знаех нищо.