Излязох от тази къща в предградията колкото се може по-бързо. Краката сами ме носеха по необичайно тихия тротоар назад, към ъгъла, където ме чакаше таксито с включен брояч.
Седнах в колата и помолих шофьора да ме откара до най-близкия телефонен автомат. Колата тръгна, а аз затворих очи и се опитах да мисля. Това се оказа трудно — при цялата болка, която изпитвах. Може да съм глупав или каквото и да е друго, но не можех да понасям да гледам как хора като Моника или малката Джени страдат така. В света не трябва да има такава болка и всеки път, когато се сблъсквам с нея, просто се треса от яд. От яд и съжаление. В такива случаи дори не знам какво повече ми се иска: да вия или да плача. Искаше ми се да налагам с юмруци лицето на Виктор Селз, исках да се строполя в леглото и да се завия презглава. Исках да прегърна Джени Селз и да й кажа, че всичко ще е наред. И въпреки всичко това страхът не ме напускаше, изгаряйки ме отвътре. Виктор Селз, повелителят на сенките и демоните, възнамеряваше да убие веднага щом бурята започнеше.
— Мисли, Хари — казах си аз. — Мисли, дявол да те вземе! — Шофьорът учудено ме погледна в огледалото за обратно виждане.
Събрах всичките си емоции, целия страх и злоба в малка плътна топка. Не можех да си позволя да ме заслепяват в този момент. Трябваха ми трезва мисъл, насока, устременост. Трябваше ми план.
Мърфи. Мърфи можеше да ми помогне. Можех да я насоча към къщата край езерото и да изпратя там кавалерията. Те можеха да намерят там цял склад с „Трето Око“. Тогава можеха да арестуват Виктор като всеки друг наркопласьор.
Но в този план имаше твърде много очевидни дупки. Ами ако Виктор не държи всички запаси от отварата в къщата? Или ако успее да избяга от полицаите? Тогава под заплаха ще се окажат Моника и децата й. Ами ако Мърфи просто откаже да ме изслуша? По дяволите, съдията може да не подпише заповед за арест, основан на думите на човек, който сигурно вече се издирва от полицията. Още по-лошо: полицейските бюрократи ще трябва да се свържат с властите на Лейк-Провидънс, а и днес е неделя — едва ли това ще ускори процеса. Те могат просто да не успеят навреме, преди да ми изтръгнат сърцето. Не, не можех да разчитам на полицията.
Ако това се беше случило в друго време, когато не бях под подозрението на Белия Съвет, можех да им натреса Виктор Селз — нека сами се разправят с него. Те не се церемонят много-много с хората, които се занимават с магия като Виктор Селз: призовават демони, убиват, приготвят наркотици. Той изглежда е нарушил всички Закони на Магията. Да, Белият Съвет няма да си губи напразно времето и ще изпрати някой като Морган, за да изтрие Виктор от лицето на земята.
Но и това не можех да направя. Благодарение на тесногръдието на Морган самият аз бях под подозрение. Съветът ще се събере в понеделник сутринта. Някои от членовете на Съвета сигурно биха ме изслушали, но сега те пътешестваха из целия свят. Нямах възможност да се свържа с някой от симпатизиращите ми членове на Съвета, нямах възможност да моля за помощ. Всъщност нямах време дори да извикам обичайните си съюзници.
И какво се получава, обобщих аз. Ще се наложи аз да се оправям с това. Сам.
Мисълта беше отрезвяваща.
Предстоеше ми да се сразя с Виктор Селз, най-силният чародей от всички, с които съм се сблъсквал някога, при това на негова територия — в къщата край езерото. Освен това трябваше да го направя така, че да не наруша законите на магията. Не можех да го убия с помощта на магия — и все пак трябваше да го спра.
Независимо дали ще се опитам да го надвия, или не, най-вероятният изход щеше да е моята смърт. Да върви по дяволите. Ако ми е съдено да загина, това ще се случи без да лежа, скимтейки и хленчейки за несправедливости. Ако Виктор Селз иска да премахне Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, ще му се наложи да се изправи със своята гнусна магия лице в лице с мен.
Това решение малко ме ободри. Сега поне знаех какво правя и къде трябва да отида. Всичко, което ми трябва — реших аз — бе да изненадам Виктор с нещо, което той изобщо не очаква.
Сега, когато вече знаех кой е той, можех по-добре да осмисля магията, с която се сблъсках вчера у дома. Тя се отличаваше със сила и зловредност, но не и със сложност, а и беше лесна за управление. Виктор се оказа енергичен, силен, надарен маг — но нямаше никакъв опит. А подготовка — никаква. Ако имах поне нещичко, което му е принадлежало — например, коса, — можех да го използвам срещу него. Може би трябваше да потърся в банята у Моника, макар че се съмнявах, че е толкова безгрижен. Всеки, който посвещава времето си на това как да използва подобни неща срещу други хора, не може да не прилага почти параноични усилия никой друг да не може да направи същото с него.