Фокусирах волята си, изпънах ръка към уредбата, разперих пръсти и извиках: „Fuego!“ Струя топлина се откъсна от пръстите ми, прелетя през стаята и погълна стереосистемата, от която се изтръгна не музика, а дълъг, пълен с мъка стон. Проклетите Мърфини белезници продължаваха да висят на ръката ми.
Обърнах се, разперих ръце настрани и изръмжах: „Veni che!“ Под мен се завихри вятър; той изду якето ми като плаща на Батман и ме вдигна директно в антресола. Прескочих ниския парапет и меко се приземих на пода.
Въпреки че очаквах да видя нещо от този род, зрелището ме потресе. Виктор беше облечен изцяло в черно: черни прилепнали панталони, черна риза, черни обувки — дяволски стилно, особено в сравнение с моя анцуг и каубойски ботуши. Гъстите му вежди и резките черти на лицето му се подчертаваха от зловещата тъмна светлина, излъчвана от очертания около него кръг. Вътре бяха разположени принадлежности за ритуала, предназначен да ме убие. Там имаше нещо като лъжица, само че със заострени като бръснач краища, две свещи — черна и бяла, а така също бял заек с лапи, вързани с червена лента. От малката рана на лапата течеше кръв, цапайки бялата козина. Още една лентичка беше завързана около главата, притискайки към нея кичура от косата ми. До всичко това на килима имаше още един нарисуван с тебешир кръг с диаметър около петнайсет фута. В него се гърчеха в любовни конвулсии семейство Бекет, изработвайки енергия за заклинанието на Виктор.
Очевидно успях да изненадам Виктор. Той потресено се втренчи в мен, приземяващ се в малък смерч. Около мен се разлетяха някакви цветя в саксии и други дреболии.
— Ти!? — извика той.
— Ами, да — аз — потвърдих аз. — Исках да поговорим за някои неща, Виктор.
Стъписването му мигновено се смени с бясна злоба. Той сграбчи заострената си лъжица, вдигна я с дясната си ръка и изкрещя формулата на заклинанието. С лявата си ръка вдигна заека — ритуалният ми заместител — и се приготви да изтръгне сърцето му, а значи, и моето.
Не му дадох възможност да довърши ритуала. Пъхнах ръка в джоба и хвърлих към Виктор-Сянката празната кутия от филмчето.
Като оръжие, тя не би убила дори комар. Но тя беше истинска, материална, и я хвърляше реален, смъртен човек. Тя можеше да наруши целостта на магическия кръг.
Кутийката изсвистя във въздуха над очертаната от Виктор граница на кръга и я прекъсна в мига, в който той извика последните думи на заклинанието и мушна лъжицата-нож в бедния заек. Енергията на бурята се устреми надолу, в цилиндъра, за чиято основа служеше нарушения от мен кръг.
През процепа в стаята нахлу стихия — дива, неуправляема, сляпа — буйство на цветове и звуци, и се нахвърли върху нас със силата на ураган. Всички предмети в стаята, включително мен и Виктор, бяха откъснати от местата им, и някои от тях прекъснаха и кръга, в който се забавляваха семейство Бекет. Те се изтърколиха по пода и се удариха в стената.
Вкопчих се в перилата и се държах с всички сили, опитвайки се да устоя на вихъра на гъстия като вода въздух.
— Копеле! — Виктор с усилие надвикваше урагана. — Защо не можеш просто да вземеш и да умреш?! — Той протегна ръка към мен, извика нещо неразбираемо и струя изгарящ пламък се устреми към мен.
По дяволите, провървя ми, че енергията в стаята беше в излишък. С нейна помощ мигновено се оградих с висока, здрава стена. Естествено, това ми се удаде с десеторно по-големи усилия, отколкото ако бях с моята гривна-щит, но, замижал от усилие, все пак успях да отблъсна огненият език нагоре. Отворих очи точно навреме, за да видя как огънят удари дървените подпори на тавана и ги подпали.
Въздухът продължаваше да жужи от енергия. Виждайки че ставам, цял и невредим, Виктор злобно заръмжа, протегна ръка някъде встрани и извика думите на призоваващо заклинание. Твърда палка, или по-вероятно голяма кост, изпърха във въздуха към ръката му и той се обърна към мен така, сякаш в ръката си имаше пистолет.
Много чародеи страдат от един и същ недостатък: мислят изключително от позицията на магията. Виктор очевидно не очакваше че ще скоча, ще се хвърля към него по тресящият се от ударите на бурята под и с размах ще го ударя с рамо в корема. Той удари гърба си в стената с радващ душата звук. Леко се отдръпнах, замахнах да го ритна с коляно в корема, но не уцелих и попаднах точно между краката му. Той моментално омекна, сгъна се на две и заби физиономия в пода. Сега вече аз пищях, почти обезумял от ярост, ритайки го с крака.
В този момент чух зад гърба си зловещо металическо изщракване, огледах се и видях напълно голия Бекет, насочващ към мен малък автомат. Отдръпнах се настрани и чух кратък ред. Нещо горещо разкъса бедрото ми, усука ме и ме блъсна. Изтъркалях се по пода и спрях чак в кухнята. Бекет шумно изруга, след което от стаята се чуха няколко звънки, но напълно безобидни изщраквания. Оръжието засече. Какво пък, при това изобилие на магия в стаята имаше късмет, че не му се взриви в ръката.