През това време Виктор се свести. Той тръсна костта, която така и не изпусна от ръце, и от нея на килима се изсипаха пет-шест сушени скорпиона.
Белоснежни, по-бели от бялото зъби блеснаха на тъмното му лице.
— Scorpis, scorpis, scorpis! — изръмжа той; погледът му гореше от злоба и ненавист.
Раненият крак не ми се подчиняваше, затова изпълзях обратно в кухнята. Отвъд вратата, в общата зона, скорпионите оживяха и започнаха да растат. Първо един, а после всички останали се обърнаха към кухнята и тръгнаха към мен, увеличавайки размерите си в движение.
Виктор виеше от възторг. Семейство Бекет стояха голи и гледаха, стискайки в ръцете си пистолети, а в празните им очи нямаше нищо, освен жажда за кръв.
Отстъпвах, докато не опрях гърба си в кухненски рафт. Чу се шум и върху мен падна метла с дълга дръжка, удряйки ме болезнено по главата. Сграбчих я с отчаяно биещо сърце.
Стая, претъпкана със смъртоносен наркотик. Зъл чернокнижник на своя територия. Двама психари с оръжие. Продължаваща безконтролно да бушува в стаята магическа буря. И като капак на всичко — половин дузина скорпиони като онзи, от който едва се измъкнах жив, стремително растящи до размерите на филмови чудовища. Ако се вярва на часовника, беше изминала по-малко от минута, но нямаше изгледи за никакъв таймаут.
Така или иначе, вечерта не беше особено удачна за гостуващия отбор.
Глава 26
Може да се счита, че бях по-мъртъв и от мъртвите. Не виждах друг изход от кухнята, не можех да използвам взривно заклинание в затворено пространство, а проклетите скорпиони бяха готови да ме разкъсат на парчета още преди Виктор да ме взриви с магията си, или преди някой от побърканите на тема кръв Бекет да успее да ме уцели с един-два куршума, докато оръжието им не засече. Болката в раненото бедро ставаше все по-силна, което според мен беше по-добре, отколкото замайването при по-сериозна рана. Трескаво стисках в ръце метлата — жалко, но единственото ми достъпно оръжие. Дори не можех да се движа както трябва, за да го използвам.
И в този момент ме осени идея — толкова детска, че почти се разсмях. Изтръгнах от метлата няколко тресчици и произнесох малко, напевно заклинание, махайки във въздуха с тресчиците. После се напрегнах и, улавяйки изрядна доза от продължаващата да бушува във въздуха енергия, насочих и активирах заклинанието.
— Pulitas! — извиках аз, повишавайки глас. — Pulitas, pulitas!
Метлата трепна. После още веднъж. После се изтръгна от ръцете ми и се понесе през кухнята, поклащайки се заплашително наляво-надясно, право към атакуващите скорпиони. Изобщо не съм очаквал, че ще използвам това простичко заклинание, което съставих от мързел, за да не мета сам жилището си, като оръжие срещу отровните твари. Метлата се вряза в редиците им и ги подгони като стадо обратно в столовата. Всеки път, щом някой от скорпионите се опитваше да се изплъзне покрай нея, тя го смиташе с такава сила, че той се изтърколваше, а после се връщаше към основната си работа.
Не се съмнявам, че освен това не забравяше да помете и пода. Когато съставям заклинание, го правя както трябва.
Виктор чак зави от злоба като видя как питомците му, без дори да успеят да пораснат както трябва, биват събрани в стадо и изметени от антресола надолу. Семейство Бекет вдигнаха оръжията си и откриха огън по метлата, така че ми се наложи да се укрия зад стойката. Сигурно сега използваха револвери, защото стрелбата продължаваше без засечки и не беше с редове, а с единични, макар и чести изстрели. Куршумите удряха по стените и рафтовете, но нито един не проби стойката, зад която се криех.
Поех си дъх и притиснах раната на бедрото. Болеше като дявол знае какво. Реших, че куршумът е заседнал в костта. Не можех да помръдна крака си. Кръвта беше много, но не толкова, че да образува локва. Огънят се беше разпрострял из целия таван, който заплашваше да рухне всеки момент.
— Не стреляйте, ваш’та кожа! — изпищя Виктор и стрелбата стихна. Рискувах да надникна иззад стойката. Метлата ми избута последния скорпион от антресола. Веднага щом той полетя надолу, Виктор улови метлата за дръжката и със злобно ръмжене я пречупи на две о перилата. Тресчицата, която държах в ръка, се счупи на две със звънко „дзън“ и аз усетих как си отива енергията от моето заклинание.