— Момичета, трябва да носите шапки — каза им тя.
— Здравейте, госпожице Рит — отвърнаха те в един глас.
— Какво правите навън в това време? Трябва да сте си вкъщи.
— Дойдохме да си вземем под наем видеокасети — поясни едното момиче. — Ако случайно не знаете, утре няма да имаме часове.
— Надявам се да са останали някои от новите — каза другото момиче.
— Благодаря, че ми напомнихте — каза Мерилий. — Аз също ще си взема една-две за вкъщи.
Момичетата я изгледаха странно, сякаш и през ума не им беше минавало, че госпожица Мерилий Рит може да пожелае да гледа филм. Или че прави нещо друго, освен да им дава тестове и контролни и да наблюдава зорко коридорите за нежелателни лудории при смяна на стаите. Вероятно не можеха да си представят, че тя води друг живот извън коридорите на гимназията в Клири.
И до този момент щяха да са прави.
Тя почувства, че се изчервява от напомнянето за новото й развлечение и бързо смени темата.
— Прибирайте се, преди пътищата да са се заледили — предупреди тя ученичките си.
— Разбира се — кимна едното момиче. — И без това трябва да съм си вкъщи, преди да се е стъмнило. Заради случая с Милисънт. Родителите ми направо са се побъркали.
— Моите също — допълни другата. — Искат да знаят къде съм всеки миг от двайсет и четирите часа на седемте дни в седмицата. — Тя извъртя театрално очи нагоре. — Като че ли ако се приближа до някой гадняр, той ще ме грабне.
— Не се и съмнявам, че са притеснени — отбеляза Мерилий. — Естествено е.
— Баща ми ми даде пистолет, да го нася в колата — каза първото момиче. — Посъветва ме да не се колебая да стрелям във всеки, който се опита да се забърка с мен.
Мерилий измърмори.
В този момент Линда дойде с какаото.
— Внимавай, мила, горещо е. — Гледайки след момичетата, Линда допълни: — Хората направо са откачили.
— Аха. — Мерилий отпи внимателно глътка от горещото питие. — Не знам кое е по-обезпокоително. Петте изчезнали момичета или бащите, които въоръжават подрастващите си дъщери с пистолети.
Хората в Клири се бяха паникьосали заради изчезналите жени. Заключваха външните си врати — нещо, което дотогава не правеха. Жените бяха предупредени да са нащрек, когато излизат сами и да избягват неосветените и безлюдни места. Да не се доверяват на непознати. А съпрузите и приятелите бяха посъветвани да причакват работещите си партньорките в края на деня, за да се приберат заедно.
— Всъщност не бих ги обвинявала — каза Линда, понижавайки глас. — Помнете ми думата, Мерилий. Онова момиче Милисънт ще бъде пречукано, ако все още не е.
Беше песимистично да си мисли по този начин, но Мерилий бе склонна да се съгласи.
— Кога ще си тръгваш, Линда?
— Веднага щом прекалено взискателният ти брат ми каже, че съм свободна.
— Ще гледам да му повлияя да те пусне по-рано.
— Едва ли ще успееш. Целият следобед търговията върви много добре. Хората смятат, че дни наред няма да могат да си подадат носа навън.
Доколкото Мерилий си спомняше, дрогерията заемаше ъгъла на улиците „Мейн“ и „Хемлок“. Когато като малка идваше със семейството си в града, тя с нетърпение чакаше да влязат да пазаруват тук.
Вероятно Уилям също пазеше спомени от онова време, защото още щом се дипломира от фармацевтичния институт, се върна в Клири и започна работа тук. Когато работодателят му реши да се пенсионира, Уилям купи бизнеса от него, после веднага взе заем от банката, за да го разшири.
Купи съседната празна сграда и я присъедини към съществуващия магазин, като по този начин разшири работната площ на Линда, за да увеличи продажбите. Освен това беше предвидил да остави място и за щанд за даване под наем на видеокасети. Наред с това беше оборудвал и стелаж с най-големия избор на книги и списания в града. В дръгстора жените купуваха козметика и поздравителни картички, а мъжете — тютюневи изделия. Всеки идваше да научи по някоя и друга клюка. Ако Клири имаше епицентър, то той беше именно дрогерията на Рит.
Освен лекарства, Уилям раздаваше на клиентите си съвети, комплименти, поздравления или съболезнования — в зависимост от случая.
Разбира се, имаше и такива, които шушукаха, че нито той, нито сестра му не са се задомили и живееха в една къща. За тях това, че братът и сестрата бяха неразделни им се струваше странно. А може би и по-лошо. Мерилий гледаше да не допуска хората, които таяха такива мисли, да я смущават.
Камбанката над вратата отново издрънча. Този път тя не се обърна, но видя в огледалото зад Линда Уес Хамър да влиза със сина си Скот.
Линда ги поздрави:
— О, как сте, Уес, Скот?
Уес отвърна на поздрава й, като гледаше Мерилий в огледалото. Приближи се бавно до нея, наведе се над рамото й и вдъхна струйката пара от какаото.