— По дяволите, как хубаво ухае! И аз искам същото, Линда. Днес е денят на горещото какао.
— Здравейте, Уес, Скот — каза Мерилий.
Скот измънка в отговор:
— Госпожице Рит.
Уес седна на високото столче до нея. Коленете му сбутаха нейните, докато сгъваше краката си под шубера.
— Ще възразиш ли, ако седна до теб?
— Ни най-малко.
— Не бива да ругаеш, Уес Хамър — укори го Линда. — Ти си за подражание на децата и всички останали.
— Какво толкова казах?
— Каза „по дяволите“.
— Откога пък стана толкова предвзета? И теб съм те чувал един-два пъти да пускаш по някоя ругатня.
Тя изсумтя, но без да престава да се усмихва. Такова въздействие оказваше Уес върху жените.
— А ти искаш ли какао, миличък? — обърна се Линда към Скот, който стоеше зад баща си прегърбен в палтото си, с ръце в джобовете и пристъпваше от крак на крак.
— Да, благодаря. С удоволствие.
— Неговото да е без сметана — вметна Уес. — Няма да спечели нито една точка с футболните скаути, ако си сложи някой килограм отгоре.
— Не виждам опасност в близко време да напълнее — възрази Линда. Но не сложи сметана. Такова въздействие оказваше Уес върху хората изобщо.
Той се извъртя и застана с лице към Мерилий.
— Как е Скот с американската литература?
— Много добре. Достигна осемдесет и две точки на теста за Хоторн1.
— Осемдесет и две, а? Не е зле, не е зле. Но не е и върхът — и се обърна към Скот през рамо: — Иди и си поговори с ония млади дами. Ще те изпият с поглед, откакто влезе тук. И се обади на Уилям, че си дошъл.
Скот тръгна бавно с чашата какао в ръка.
— Момичетата ще има да се лепят за него — отбеляза Уес, докато наблюдаваше сина си, който вървеше към секцията с видеокасетите.
— Не е за чудене — каза Линда. — Какъвто е хубавец…
— Май и други смятат така. Звънят по телефона по всяко време и затварят, ако не вдигне той. Направо влудяват Дора.
— Какво мислиш за неговата популярност сред женското съсловие? — попита Мерилий.
Уес измести поглед към нея и намигна.
— Ами крушата не пада по-далече от дървото.
Тя сведе очи към чашата си и нервно затърси в ума си как да продължи разговора.
— Скот се справя добре и с домашните си. Правописът му значително се подобри.
— Оставаше и да не научи нищо от частните уроци, които му даваше, нали?
През есента Уес я беше помолил да дава уроци на Скот всяка събота сутрин и неделя привечер през няколкото последни седмици на срока. За услугата й предложи да й плаща скромно възнаграждение, което тя опита да откаже. Той обаче настоя. Накрая Мерилий прие не само защото знаеше колко важни щяха да са за момчето високите оценки на приемните изпити в колежа, но и защото малцина можеха да откажат на Уес Хамър и да устоят.
— Надявам се, че парите ти не са отишли напразно — каза му тя сега.
— Ако дори ми беше хрумвала подобна мисъл, Мерилий, ти първа щеше да узнаеш — усмихна й се той и очите му заблестяха.
— Ей, Уес? — повика го Уилям от края на пътеката до щанда за бебешки продукти. — Имам една свободна минута. Искаш ли да дойдеш насам?
Уес задържа погледа си още няколко секунди върху Мерилий, после помоли Линда да впише двете чаши какао на сметката му и тръгна към аптекарската секция при Уилям и Скот.
— Интересно — отбеляза Мерилий, чудейки се каква ли работа можеше да има Хамър с брат й.
Линда обаче вече изпълняваше поръчката на друг клиент и не я чу.
Лили продължаваше да се чуди откъде Бен Тиърни знае за вилата й на Клири Пик, когато го чу да я пита грубо:
— Имаш ли по-добра идея?
Поради силния вятър тя трябваше да помисли малко.
— Не. Трябва да идем във вилата.
— Първо да проверим колата ти.
Стигнаха благополучно до колата й, въпреки че той едва ходеше. Лили заобиколи откъм шофьорската страна. Той избута куфара й настрани и се качи на задната седалка, тъй като дясната половина на арматурното табло се беше врязала в предната пътническа седалка. Щом затвори вратата, свали ръкавиците си и подпря чело върху дясната си ръка.
— Да не припаднеш отново? — попита Лили.
— Не. Нямаме време за това. — Свали ръката си и я погледна критично над облегалката за глава — Облечена си неподходящо.
— Като че ли не знам — отвърна тя през тракащи зъби.
— Какво имаш в куфара? Нещо, което да ти послужи?
— Нищо по-топло от това, което е на гърба ми.
Очевидно искайки сам да се увери, той отвори куфара на седалката до него. Разрови небрежно дрехи, бельо, нощници, чорапи, памучни панталони.