— Ще говорим за това по-късно, сега кажи за жена ти.
— Бившата ми жена. Днес следобед тя много ясно подчерта, че трябва да мисля за нея по този начин.
— Мислех, че ще си поговориш с нея.
— Поговорих си.
— И никакво споразумение?
— Никакво. Получи развод и е щастлива от този факт. Повече не желае да има нищо общо с мене. Всичко свърши. — Той потърка челото си.
— И какво сега, ще се разцивриш ли? За Бога, Дъч, не ме карай да се срамувам да те наричам „най-добрия ми приятел“.
Дъч се обърна и го изгледа.
— Майната ти.
Уес не му обърна внимание.
— Като те гледам как хленчиш… — Той поклати глава при унилия вид на приятеля си. — Лили не е оценила какво е имала. Така че, тегли й една майна. Мнението ми за нея винаги…
— Не искам да знам какво ти е мнението за нея.
— Тя си мисли, че нейното лайно не смърди.
— Казах ти, че не искам да чувам, разбра ли?
Уес вдигна ръце помирително.
— Добре. Но знай, че не е високо в класацията ми.
— А тя пък те смята за задник.
— И ще ми накриви шапката с това какво мисли за мене мадам Лили Мартин Бъртън. — И с крива усмивка стовари ръка върху рамото на Дъч. — Много навътре приемаш тази раздяла. Все пак си загубил жена си, а не мъжествеността си. Я се огледай — и той махна с ръка наоколо, — жени под път и над път.
— Достатъчно жени имах — смотолеви приятелят му.
Уес наклони глава на едната се страна.
— Тъй ли? Винаги или напоследък?
И двете, отвърна наум Дъч. Беше излизал със сума ти оправдания по повод на първата му изневяра. Работата го държала под непрекъснато напрежение. Лили била заета да гради кариера. В интимните им моменти вече нямало изненада и въодушевление. Дрън-дрън.
Лили оборваше всяко оправдание с лекотата, с която отстрелваше патици в стрелбище. Той си признаваше слабостта и обещаваше никога повече да не се отклонява от правия път.
Но първата афера бе последвана от втора. После трета и скоро той изчерпа дори най-неубедителните извинения. Едва сега осъзна, че не последната му афера беше сложила началото на края на брака му, а първата. Трябваше да се усети, че жена като Лили няма да търпи дълго.
Уес го гледаше в очакване да чуе отговора му.
— По едно време, нали разбираш, след Ейми, когато се намирах в ужасно състояние, започнах да търся разтуха, където намеря, с първата жена, която тръгнеше с мен, а такива — колкото щеш. Но никоя не можа да замести Лили.
— Глупости. Ти просто не си търсил достатъчно. Сега задържа ли се някъде за по-дълго?
— Уес…
— Добре, добре, не питам повече. Но коя жена ще ти обърне внимание такъв? Виж се на какво приличаш — все едно, че пак са ти избили херпеси. Така няма да привлечеш жената, която ти трябва в момента.
— Какво имаш предвид?
— Противоположността на Лили. Стой далече от брюнетки с кафяви очи.
— Лешникови. Тя има зелени очи с кафяви точици.
Уес изрази с поглед презрението си към уточнението.
— Трябва ти платиненоруса. Ниска. С големи цици и задник, на който да се крепиш. Жена, която да не се набива много в очи, без собствено мнение, освен за патката ти, на която да гледа като на магическа пръчка. — Уес остана доволен от описанието си за съвършената жена, цялото му лице бе потопено в усмивка.
— Виж какво — продължи той, — що не наминеш по-късно у дома? Ще пресушим една бутилка „Джак“, докато обсъждаме възможностите. Имам едно-две мръсни видеофилмчета. Ще ти оправят настроението или не си човек, а? Какво ще кажеш?
— Не бива да пия, забрави ли?
— Правилата не се прилагат по време на ледена и снежна буря.
— Кой го е казал?
— Аз.
Беше почти невъзможно да се устои на Уес, но Дъч искрено се опита. Той превключи на задна и отвърна:
— Претрупан съм с работа тази вечер.
— Гледай да наминеш — настоя Уес с пръст, насочен строго към потеглящия на заден ход Дъч. — Ще те чакам.
Дъч се включи отново в движението и се отправи към едноетажната тухлена сграда на една пресечка от Мейн Стрийт, където се намираше полицейското управление.
Преди окончателно да го изхвърлят от полицията в Атланта, на Дъч му бе препоръчано два пъти в седмицата да посещава психиатъра на полицейското управление. В един от сеансите докторът му каза, че е на границата на параноята. Но как беше в оня виц? Само защото си параноик, не значи, че не всеки е тръгнал да те преследва.
Дъч беше почнал да си мисли, че днес всеки в целия този шибан свят върви по петите му.
Когато влезе в управлението и видя господин и госпожа Ърни Гън в чакалнята, съмненията му се потвърдиха. Сигурно на гърба си имаше нарисуван център на мишена. Лили, родителите на Милисънт Гън, хората от Клири, дори времето заговорничеха зад гърба му, за да направят този ден най-лошият в живота му.