Уилям имаше свой живот. Също и тя. Неговият.
До неотдавна, когато всичко се промени така прекрасно и удивително.
Глава 8
Напрежението около кухненската маса на семейство Хамър можеше да се среже с нож, както Уес забиваше нож в дебелата си, недопечена пържола. Той си отряза голямо парче от месото, потопи го в езерцето от кетчуп в чинията си и го пъхна в устата си.
— Ти ми каза, че онези формуляри за кандидатстване са вече изпратени — заговори той, дъвчейки.
Скот седеше с приведени рамене на стола и гледаше надолу. Забождаше разсеяно вилицата си в чинията с картофено пюре.
— Учих за изпитите в края на срока, тате. После нали бяхме една седмица при дядо за Коледа. Откакто започнахме училище, все съм зает.
Уес прокара залъка си с глътка бира.
— Зает с всичко друго, освен с бъдещето си.
— Не е вярно.
— Уес.
Той стрелна с поглед жена си.
— Не се меси, Дора. Това е между Скот и мен.
— Ще започна да ги попълвам тази вечер. — Скот избута стола назад и остави салфетката до чинията си.
— Аз ще ги започна тази вечер. — Уес посочи с ножа си чинията на Скот. — Довърши вечерята си.
— Не съм гладен.
— Въпреки това ще я изядеш. Нужни са ти белтъчини.
Скот разгъна отново салфетката върху скута си и с театрален жест забучи вилицата в пържолата и започна да я реже.
— През ваканцията те оставих да ядеш боклуци — продължи баща му. — Отсега нататък, докато приключат пролетните тренировки, ще следя как се храниш. Никакви десерти повече.
— Направила съм ябълков пай — обади се Дора.
Съчувственият поглед, който тя хвърли към сина си, подразни Уес повече, отколкото предложението за пая.
— Половината вина за положението му носиш ти! Ти го разглези, Дора. Ако останеше на теб, той и в колеж няма да отиде. Ще го държиш до себе си и ще го дундуркаш до края на живота му.
Приключиха вечерята си в мълчание. Скот държеше главата си наведена, тъпчейки храната в устата си, докато чинията му не се изпразни, после помоли да го извинят.
— Знаеш ли какво — Уес намигна великодушно на сина си, — нека ти слегне вечерята, а после едно парче пай няма да ти навреди.
— Благодаря. — Скот хвърли салфетката и затътри крака към вратата на кухнята. Секунди по-късно се чу как затръшна вратата на стаята си и се разнесе силна музика.
— Ще отида да говоря с него.
Уес хвана ръката на Дора, докато тя ставаше.
— Остави го — възпря я той и я побутна да седне отново. — Нека се цупи. Ще му мине.
— Ама напоследък той все се цупи.
— Покажи ми някой тийнейджър, който да няма променливи настроения.
— Но Скот досега не е бил такъв. Напоследък сякаш не е той. Нещо не е наред.
С преувеличена любезност Уес каза:
— Сега ще си хапна пая, ако обичаш.
Докато му отрязваше парче от пая, който изстиваше върху плота, тя беше с гръб към него.
— Той те обича, Уес. Старае се усилено, за да ти достави удоволствие, но ти рядко признаваш заслугата му за нещо. Ще реагира по-добре на похвала, отколкото на критика.
Той изпъшка.
— Не можем ли поне веднъж да проведем разговор, без да ми подхвърлиш някоя глупост, вдъхновена от Опра.
Тя му поднесе пая.
— Искаш ли сладолед?
— Кога не съм искал?
Тя занесе картонената кутия на масата, сложи една лъжица сладолед върху пая му, върна кутията във фризера и започна да прибира чиниите.
— Така ще отблъснеш Скот. Това ли искаш?
— Онова, което искам, е да изям десерта си на спокойствие.
Когато тя се извърна към него, той с изненада забеляза някакъв повей от времето, когато бе студентка. Беше я видял да прекосява с лека походка двора на колежа, облечена в поличка за тенис, с ракета в сак, метнат през рамо и с влажна от пот тениска, след току-що свършил мач.
Същия следобед очите й заблестяха гневно, защото го видя да хвърля опаковка от десерт върху грижливо поддържаната морава пред спалното помещение на спортистите, където той и неколцина негови приятели се бяха разположили.
— Как не ви е срам! — Тонът й беше такъв, сякаш го беше видяла да се изхожда по голяма нужда в шадраван или нещо подобно. После отиде до опаковката, вдигна я и я хвърли в най-близкото кошче за боклук. Продължи по пътя си, без да погледне назад.
Приятелите му, включително Дъч Бъртън, започнаха да подсвиркват и дюдюкат след нея, подхвърляйки неприлични забележки и предложения, когато се беше навела да вдигне опаковката. Уес обаче я проследи със замислен поглед. Не ще и дума, че му харесаха полюшващите й се гърди и стегнатото й дупе. Бяха възбудили слабините му. Но тя го беше срязала с високомерното си държане.