— Сродни души?
— Нещо такова.
— Напълно съм сигурен.
— О!
— Почакай, да не би да се питаш дали това ме е привлякло в теб? И че то е единственото?
— А така ли е?
— Ти как мислиш?
Настоятелният му поглед бе като милувка. Този поглед отговори на въпроса вместо нея. Тя поклати глава.
— Не. Мисля, че и двамата знаехме, когато си казвахме довиждане тогава, че това не е краят, а само отлагане.
— Времето, което прекарахме заедно, може да се пресметне в часове, но аз чувствам, че ние се познаваме по-добре от повечето двойки.
— Ние двойка ли сме, Тиърни?
Той се доближи до нея и обгърна с длани лицето й, приближавайки го към своето.
— Мили боже, надявам се! — Очите му осветиха всяка черта на лицето й, преди да се спрат върху устните й.
— Искаш ли ме? — прошепна тя.
— Нямаш представа колко много.
Тогава той наведе глава и я целуна. Езикът му се провря между устните й — отначало нежно, после целувката изведнъж стана мокра, гореща, безкрайно сексуална, преливаща от обещание за емоционална насита.
Дясната му ръка все още беше скована, но той я обгърна с лявата и с движение, което помнеше добре от първата им целувка, постави ръката си на кръста й и я притегни към себе си.
Устните им останаха впити безкрайни минути. Когато накрая се отдръпнаха един от друг, той приглади косата й назад.
— Вече не те ли е страх от мен?
— Ще ме е страх само ако отново изчезнеш от живота ми.
— Значи няма от какво да се страхуваш. — Целуна я леко, за да запечати обещанието, но когато вдигна глава, изражението му беше сериозно.
— Ще бъда по-добър този път, Лили. Кълна ти се. Ще те обичам както никога не си била обичана.
— Вече го показа. Рискува живота си заради мен. И то няколко пъти.
— Преди не знаех как да обичам, но…
Тя допря пръсти до устните му.
— Напротив, Тиърни, знаел си. Не е възможно да си направил всичко това — да отдадеш повече от две години от живота си и за малко да не умреш заради Тори, ако не си я обичал.
— Само че тя умря, без да го узнае.
— Не мисля. Знаела го е.
Изражението му стана скептично, но Лили беше сигурна, че на него отчаяно му се иска да го вярва.
— Пола ми каза, че Тори чела всичките ми статии. Държала всички списания в стаята си и не била изхвърлила нито едно.
Лили сключи ръце около главата му.
— Тя е знаела, че я обичаш.
— Ако трябваше да го направя отново, щях да искам да се уверя в това. Бих й го повтарял всеки ден. Щях да постъпя различно. Щях да постъпя правилно.
Лили го прегърна силно и отпусна глава върху гърдите му, за да не види той тайната й усмивка. Днес денят беше само техен. Утре щеше да има достатъчно време да му каже, че макар да беше загубил едно дете, бе създал друго.
Вече му се даваше втори шанс да постъпи правилно.