Добре, де — един от най-лошите.
Госпожа Гън — същинско мършаво врабче в най-добрата си форма — изглеждаше така, сякаш не беше спала и яла от изчезването на дъщеря й преди седмица. Малката й глава се подаваше от яката на ватираното палто като глава на костенурка. Когато Дъч влезе, тя го погледна с отчаяние.
Добре познаваше това чувство. Добре, де, беше съпричастен. Но тази вечер просто не искаше да съчувства на отчаянието на жената, след като той самият едва се преборваше със своето.
Господин Гън беше закръглен човек, а сега изглеждаше още по-едър в червено-черното си карирано палто — от онези, които Дъч свързваше с дървари. В действителност Гън работеше с дърво. Ръцете му на дърводелец, загрубели от десетилетия физически труд, бяха напукани от студа.
Той въртеше шапката между пръстите си, навел глава към замърсения кафяв филц. Жена му го сръга с лакът и той проследи погледа й, отправен към Дъч.
Изправи се на крака.
— Дъч.
— Ърни. Госпожо Гън — кимна им той. — Навън става все по-лошо. Би трябвало да сте си вкъщи.
— Току-що дойдохме да питаме дали има нещо ново.
Дъч знаеше причината за посещението им. Днес го бяха търсили няколко пъти по телефона, но той не им отговори. Прииска му се някой от хората му да го беше предупредил, че са дошли в управлението. Щеше да се забави дотолкова, докато те се откажеха да го чакат и си отидеха. Но той беше тук, както и те. Най-добре да приключеха по-бързо.
— Елате да поговорим в кабинета ми. Някой предложи ли ви кафе? То е гъсто като катран, но обикновено е горещо.
— Не, благодарим — отвърна Ърни Гън от името на двамата.
— За жалост нямам нищо ново, което да ви кажа. Трябваше да отменя търсенето за днес поради очевидни причини — и посочи прозореца — Преди да се разрази бурята, изтеглихме колата на Милисънт до паркинга за неправилно паркирани автомобили. Събрахме всички възможни улики от нея, но видими следи от борба не открихме.
— Какви например?
Дъч се размърда и стрелна с поглед съпругата му, преди да му отговори.
— Ами счупени нокти, кичури коса, кръв.
Главата на госпожа Гън се заклати върху мършавия й врат.
— В действителност това е добра новина — продължи Дъч. — Продължаваме да възстановяваме маршрута на Милисънт през последната вечер, когато е била на работа. Разговаряме с всеки, който я е видял да влиза и излиза от магазина. Но днес следобед се наложи да прекратим разпитите поради бурята. И със специален агент Уайз не съм се чувал — изпревари той предполагаемия им следващ въпрос. — Преди няколко дни го извикаха да се върне в Шарлот, нали знаете. По повод друг случай, изискващ неговото внимание. Преди да замине обаче, ми каза, че няма да спре да работи активно върху изчезването на дъщеря ви и поиска да използва компютрите в офиса, за да провери някои неща.
— Каза ли какви?
На Дъч му беше неприятно да признае, че Уайз — както и всички негодници от ФБР — бяха скъперници по отношение даване на информация. Особено плътно си държаха устата затворена пред ченгета, смятани за посредствени, некомпетентни и изхабени. Като негова милост например.
— Предполагам, си дал на Уайз достъп до дневника на Милисънт — каза той.
— Да — отвърна господин Гън и хвана ръката на жена си за кураж. — Може би господин Уайз ще се натъкне на нещо в него, което да го отведе към нея.
Дъч се хвана за думите му.
— Това е много реална възможност. Милисънт може да си е тръгнала по собствено желание. — Той вдигна ръка, за да възпре възражението им. — Знам, че това беше първото нещо, което ви попитах, когато съобщихте за изчезването й. Вие го отхвърлихте без колебание. Но сега ме изслушайте докрай. — Той подели възможно най-сериозния си поглед между двамата. — Твърде е вероятно Милисънт да има нужда да замине далече оттук за известно време. Може би тя няма нищо общо с другите изчезнали жени. — Знаеше, че такива шансове почти не съществуват, но поне щеше да им вдъхне някаква надежда.
— Но колата й… — обади се госпожа Гън с толкова тих писклив глас, че Дъч едва я чу. — Тя беше останала на паркинга зад магазина. Как ще тръгне без колата си?
— Може някой приятел да я е закарал някъде — предположи Дъч. — И поради разпространилата се паника от изчезването й въпросният приятел или приятелка сигурно не смее да се покаже и да си признае, за да не си навлече неприятности.
Господин Гън се намръщи в знак на съмнение.
— Имали сме проблеми с Милисънт, както всички родители с децата си в тийнейджърска възраст, но не мисля, че тя ще постъпи така, за да ни прави напук.