— Слушам те.
Бегли му посочи стола пред бюрото си, но тъй като в погледа му, който не сваляше от него, се четеше, че не трябва да му губи времето, Хут започна да докладва още преди да е седнал.
— Последните две години Бен Тиърни се появява в околността, по-специално в Клири, през няколко месеца. Остава по няколко седмици, понякога по месец и си тръгва.
— Тук идват немалко хора за уикендите — отбеляза Бегли.
— Наясно съм с това, сър.
— Тогава? Посещенията му в Клири съвпадат ли с изчезванията?
— Да, сър, съвпадат. Той отсяда в един къмпинг на около три километра от центъра на града. Самостоятелни бунгала с кухненски боксове и веранди с изглед към водопад и частно езеро.
Бегли кимна. Познат му беше този тип място, описано от Хут. Такива имаше стотици в тази част на щата, където туризмът беше основен източник на доход за малките планински общности. Дейности като риболов, туризъм, къмпингуване и походи с каяци бяха особено привлекателни.
— Според управителя на къмпинга господин Тиърни винаги наемал най-голямото бунгало. Номер осем. С две спални и дневна с камина. И ето кое според мен е от особена важност — чистел си сам. Независимо за колко дълго време отсядал, два пъти седмично искал чисто спално бельо от рецепцията и отказвал всекидневното почистване.
— Трудно може да мине за подозрително, Хут.
— Но пък е странно.
Бегли стана от бюрото си и отиде до статива с корковото табло, което Хут беше донесъл в кабинета преди срещата им. На него с кабарчета бяха закачени снимките на петте жени, изчезнали от района на Клири с данни за всяка една — дата на раждане, шофьорска книжка и осигурителен номер, дата на изчезването, описание на външния вид, членове на семейството и близки приятели, интереси и хобита, вероизповедание, образование, банкови сметки или други източници на доход, мястото, където за последен път е била видяна всяка жена, и всичко останало, което би могло да помогне за откриване на жертвата или на отвлеклия я неизвестен извършител, на когото в този случай бяха сложили прякора „Синия“.
— Въпросният Тиърни отговаря ли на профила на сериен сексуален престъпник?
Макар да не беше установено, че спрямо изчезналите жени е извършено сексуално насилие, беше приета тази причина за отвличането им.
— Да, сър. Бял е. По-малко или повече самотник. Женил се е веднъж, за кратко. В момента е разведен.
— Бившата му жена?
— Омъжена е отново.
— Какво се знае за женитбата и развода?
— Пъркинс работи по този въпрос. Рови за информация.
— Продължавай.
— На четирийсет и две години е. Има американски паспорт и шофьорска книжка, издадена във Вирджиния. Висок е метър и деветдесет и два. Тежи осемдесет и четири килограма. Или поне толкова е тежал преди две години, когато си е подновил шофьорската книжка. Кестенява коса. Сини очи. Без брада, мустаци, татуировки или видими белези… Управителят на къмпинга казва, че е учтив и непретенциозен и дава бакшиш на чистачката, макар да не ползва услугите й. Притежава една основна кредитна карта. Използва я почти за всичко и извършва платежен баланс всеки месец. Неизплатени дългове няма. Изряден е към данъчните служби. Кара последен модел джип „Чероки“. Регистрацията и застраховката са редовни.
— Изглежда безукорен…
Независимо от забележката си, Бегли беше наясно, че външният вид и поведението на човека могат да прикриват криминално, психопатично или социопатично съзнание. През дългата си кариера беше попадал на доста извратени хора.
Имаше една жена например, овдовявала шест пъти, преди някой да се сети да разследва това странно съвпадение. Оправданието й, че убивала съпрузите си, всеки по различен и находчив начин, беше, че обожавала да организира погребения. Беше закръглена като яребица и хубава като праскова. Никой не би си помислил, че е способна да убие дори муха.
Един тип пък всяка Коледа играел ролята на дядо Коледа в кварталния мол. Весел и мил, обичан от всички, които го познавали, той слагал децата на коленете си, изслушвал коледните им желания, раздавал шоколадчета, напомнял им да бъдат послушни и накрая си избирал едно, което малтретирал сексуално, после разчленявал тялото му и напъхвал парчетата в коледни чорапи, които окачвал на полицата над камината си.
Нищо повече не можеше да изненада Бегли, особено похитител на жени, който е учтив, раздава щедри бакшиши и плаща навреме сметките си.
— Приятели — запита той. — Някой посещава ли го в бунгалото, което наема?
— Никой. „Седи си сам“, както се изрази господин Гус Елмър, собственикът на къмпинга.