Бегли се загледа в снимката на Лорийн Елиът, третата изчезнала жена. Имаше лошо накъдрена на апарат коса и мила усмивка. Колата й беше намерена пред един ресторант с барбекю по средата на пътя между клиниката, където работеше като медицинска сестра, и дома й.
— Кое място смята за свой дом Бен Тиърни?
— Получава пощата си на адреса на малък собствен апартамент във Вирджиния. Но рядко се задържа там. Пътува непрекъснато.
Бегли се обърна.
— Знаем ли защо?
Хут разрови купчината материали, които беше донесъл със себе си, и измъкна едно популярно списание за спорт и разни дейности на открито.
— Страница трийсет и седем.
Бегли взе списанието и го разлисти до страницата, където попадна на една история за рафтинг по река Колорадо.
— Той е писател на свободна практика — поясни Хут. — Ходи на места, предлагащи силни усещания, пише за тях, продава статиите на списания, които задоволяват определени интереси. Планинско катерене, туризъм, парашутизъм, леководолазно гмуркане, кучешки впрягове. Каквото и да ви дойде наум, той го е правил.
Статията беше придружена от цветна снимка на двама мъже, застанали в камениста речна плитчина, на фона на разпенена вода. Единият от тях беше с брада, набит и доста по-нисък от метър и деветдесет и два. Под снимката стоеше обяснение, че той е водачът.
Другият — усмихнат рафтер — отговаряше на описанието на Тиърни. Широка, белозъба усмивка върху слабо, загоряло от слънцето лице. Разрошена от вятъра коса. Прасци, набити като бейзболни топки. Изваяни ръце. Давид на Микеланджело в чифт къси панталони.
Бегли намръщено погледна Хут.
— Ти занасяш ли ме? Та той е от мъжете, за които жените събуват гащичките си.
— И Тед Бънди беше прочут сред дамите, сър.
Бегли изсумтя, допускайки възможността.
— Нещо за жените?
— Връзки ли?
— Каквото и да е.
— Съседите му във Вирджиния почти не го познават, тъй като той рядко е там, но казаха, че никога не са виждали жена в дома му.
— Мъж с хубав външен вид като него? — зачуди се Бегли.
Хут сви рамене.
— Предполагам, че би могъл да е гей, макар да няма такива данни.
— Може да си има любовница някъде другаде — предположи Бегли.
— Ако е така, не сме намерили нито едно доказателство. Няма дълготрайна връзка. Нито краткотрайна. Но, както вече казах, доста пътува. Знае ли човек, може пък да се хвърля в любовна история, когато и където му се удаде случай.
Бегли се замисли над чутото. Серийните изнасилвачи или убийците на жени рядко завързват или поддържат здрави, продължителни връзки. Напротив, те обикновено изпитват силна неприязън към жени. В зависимост от психиката на престъпника враждебността може да бъде латентна и добре прикрита или открито изразена. И в двата случая обикновено се проявява в насилствени действия срещу противоположния пол.
— Добре, успя да събудиш интереса ми — заяви Бегли, — но се надявам, че разполагаш с нещо повече.
Хут се разрови в още документи. Намирайки листа, който търсеше, той обяви:
— Това е цитат от дневника на Милисънт Гън. „Днес видях отново Б. Т. За втори път през последните три дни. Той е направо супер. Винаги е много мил с мен.“ Думата „много“ е подчертана, сър. „Мисля, че ме харесва. Намира време да поговори с мен, макар че съм дебела“ Това е писано три дни, преди изчезването й. Родителите й твърдят, че никой от приятелите й не се казва Б. Т. и те не познават никого с подобни инициали.
— Дебела!
— Всъщност госпожица Гън страда от булимия и анорексия.
Бегли кимна, тъй като беше прочел от данните за нея, че е лежала в болница миналата година.
— Къде е видяла този Б. Т. два пъти за три дни?
— Тъкмо това ме насочи към Бен Тиърни. Започнах да търся кой би могъл да бъде Б. Т. Първото логично място беше гимназията. Но там нищо не открих. Всички с инициали Б. Т. бяха момичета… Второто логично място беше местоработата на Милисънт. Тя работи на половин работен ден като продавачка в магазина на чичо си. Освен железария и градинарски инструменти той продава… — Хут замълча и побутна нагоре очилата си — спортни стоки, облекло и какво ли още не.
Бегли се извърна към корковото табло и огледа отново снимките на петте предполагаеми жертви, като подръпваше замислено долната си устна. Съсредоточи вниманието си върху първата.
— Бил ли е в Клири по времето, когато Тори Ламбърт е изчезнала от туристическата пътека?
— Това не знам — призна Хут. — До този момент нямам данни да е бил тук в деня, когато е изчезнала. Но със сигурност знаем, че е идвал в града скоро след това. Регистърът на къмпинга го потвърждава.
— Може би след Тори Ламбърт си е помислил, че отвличанията в областта си заслужават, затова се е върнал и оттогава все се връща.