— Точно така смятам и аз, сър.
— Знаем, че пътува. Потърси ли подобни случаи на изчезнали жени близо до някое от местата, където е бил?
— Пъркинс работи и върху това, сър.
Бегли го попита дали е научил нещо от информационната мрежа, широко използвана от агенциите, отговорни за спазване на правния ред.
— Не, нищо. — След кратка пауза Хут продължи: — Но все още не знаем всички места, където е бил. Трябва да прегледаме извлеченията от кредитната му карта, за да видим къде са го отвели пътуванията му през последните няколко години, а после да сравним нерешените ни случаи в тези специфични райони. Досадна и изискваща време работа.
— Бил ли е близо до Клири, когато е изчезнала Милисънт Гън?
— Регистрирал се е в къмпинга седмица преди родителите й да я обявят за изчезнала.
— Какво мислят за него момчетата от местното бюро?
— Не съм споделил тази информация с тях, сър.
Бегли се обърна към него.
— Тогава нека задам въпроса си по друг начин. Какво мислят за това, че ти работиш по случая?
Имаше една местна агенция, намираща се по-близо до Клири, отколкото до Шарлот. Преди година и един месец Хут беше прехвърлен оттам в управлението в Шарлот, но разследването му на изчезването и предполагаемото отвличане на Тори Ламбърт беше започнало в местната агенция, под чиято юрисдикция беше тя.
— Работя по този случай от самото начало, сър. Агентите в онова управление го осъзнават и честно казано, са доволни, че съм го поел. Искам да доведа нещата до край, сър.
Двайсет секунди изминаха в тишина, като Бегли продължаваше да се взира в снимките на корковото табло. Изведнъж той рязко се завъртя кръгом.
— Хут, мисля, че си заслужава да отделим време да отидем и поговорим с господин Тиърни.
Хут беше изумен.
— Вие и аз ли, сър?
— Отдавна не съм се занимавал с работа на открито. — Бегли огледа стените на кабинета си, сякаш те неочаквано се бяха стеснили. — Ще ми се отрази добре.
След като взе решението, той веднага започна да съставя план на действията им.
— Не искам в Клири да се разбере, че се интересуваме от Бен Тиърни. Ти как обясни интереса си на онзи… как му беше името, на собственика на къмпинга?
— Гус Елмър. Казах му, че Тиърни е кандидат за хуманитарна награда от университета си и се извършва преглед на всички аспекти на живота му.
— И той ти повярва?
— Напълно, сър.
Бегли кимна разсеяно, мисълта му вече препускаше напред.
— Трябва да държим в неведение възможно най-дълго и местната полиция. Не искам да ги поставим в готовност и да им дадем възможност да прецакат нещата, ако се окаже, че този тип е „Синия“. Как му беше името на оня задник?
— Тиърни.
— Не на този — прекъсна го нетърпеливо, — а на шефа на полицията.
— Бъртън. Дъч Бъртън.
— Точно така. Там няма ли някаква история?
— Преди това е бил в полицейското управление в Атланта — уточни Хут. — Изтъкнат детектив по убийствата. С много похвали. Безупречно досие. После откача и започва сериозно да пие.
— И защо?
— Мисля, че заради семейни проблеми.
— Да, и му духнаха под опашката. Сега си спомних. — Бегли събираше личните си вещи, в това число клетъчния си телефон, снимка в рамка на жена си, с която беше от трийсет години, на трите им деца, и Библията си. Свали палтото си от стойката за връхни дрехи и го облече.
— Вземи всичко това със себе си — посочи той папките в скута на Хут. — Ще ги прочета по пътя в колата.
Хут се изправи и хвърли предпазлив поглед през прозореца, където тъмнината се спускаше над града.
— Имате предвид, че искате… Че тръгваме тази вечер ли?
— Дяволски си прав.
— Но, сър, прогнозата за времето…
Бе удостоен с неприкрит остър поглед. Не се сви от страх, но прочисти гърлото си, преди да продължи.
— Прогнозата е за рекордно ниски температури, условия за поледица, снеговалеж и виелица, особено в онзи район на щата. Точно закъдето сме тръгнали.
Бегли посочи към таблото.
— Искаш ли да направиш предположение какво се е случило с тези жени, Хут? На какви изтезания ги е подложил онзи, преди да ги убие? Да, да, знам, ние не сме напълно сигурни, че те са мъртви, тъй като до този момент трупове няма. Ще ми се да мисля, че ще ги намерим живи и здрави, но аз имам повече от трийсет години опит с този вид гадост… Нека не се заблуждаваме, Хут, обзалагам се, че ще намерим кости и това ще е всичко останало от тези жени, които са имали бъдеще, мечти и хора, които са ги обичали. А сега можеш ли да погледнеш лицата на тези снимки и да продължиш да се вайкаш за някакво си лошо време? А?